Наскоро прочетох невероятна книга, която от известно време чакаше търпеливо реда си на рафта ми с книги. “Питър Пан в алено“ (изд. Аделфи) на Джералдин Макохран привлече вниманието ми в една антикварна книжарничка в София. Това е първото официално продължение на романа на Джеймс Матю Бари „Питър Пан“. Макар някои хора да вярват, че „Питър Пан“ е книжка само за деца, не мога да се съглася с тях.
В книгата на Макохран Небивалата земя е още по-вълшебна, а Питър Пан още по-необикновен. Когато започнах да я чета не бях сигурна дали ще ми хареса, тъй като по пронцип не харесвам продълженията, особено на такива класики като тази на Джеймс Матю Бари. Все пак таях надежда, че ще ми допадне.
Минали са години откакто Уенди и изгубените момчета са напуснали Небивалата, а Пан е останал там. Изведнъж те започват да сънуват и разбират, че нещо се е случило и Питър може да е в опасност. Когато най-сетне пристигат, откриват, че нищо не е каквото го помнят, а Питър Пан е единственият обитател на Небивалата земя.
Като малка много харесвах „Питър Пан“, а продължението ме остави дори още по-развълнувана. Джералдин Макохран по уникален начин откроява продължението от оригинала и в същото време ясно се усеща връзката между двете книги.
Отне ми два дена да довърша книгата, като по-скоро тя довърши мен. „Питър Пан в алено“ успя да събуди детето в мен и ми позволи да сънувам и мечтая невъзможни неща. Книгата се чете леко и с удоволствие. Като страничен ефект след четенето има възможност да се почувствате като дете, безумно щастливи без причина или да ви се прииска да изгледате епизод на „Лека нощ, деца“, защото това е усещането, което оставя след себе си.
Автор: Ива Иванова
