Анюта Качева: Превеждам детски книги, защото те ме карат да обичам живота

В съвместния Клуб за книжни пътешествия на „Детски книги“ и изд. Ергон продължваме да ви представяме хората, без които срещите ни с хубави детски книги от различни европейски писателите не биха били възможни – преводачите. Един от тях е Анюта Качева – преводач на множество книги, сред които и „Дарла“ (изд. Ергон) на Юхан Харстад.

Представи се! Казвам се Анюта Качева и превеждам книги от трите скандинавски езици – норвежки, шведски и датски. Първите книги, които преведох бяха две детски книги на невероятния датчанин Уле Люнд Киркегорд – „Гуменият Тарзан“ и „Ото е носорог“. Те ме накараха да се влюбя в превеждането на книги, но отвориха и възможност за пътуване в свят на приключения и развинтено въображение, подариха ми най-благородно друга гледна точка към вселената изобщо, което ме кара да се чувствам дете всеки ден и да не забравям никога радостта от това.

Превеждам детски книги, защото… те ме карат да обичам живота, изваждат на бял свят най-хубавото у мен и правят ума ми гъвкав, така че винаги да намирам сили да вярвам в добрия край на нещата. Или, както казва Алиса, мога да повярвам в шест невъзможни неща на закуска.

Ако не бях преводач, щях да съм… всъщност не мога да си представя да правя нещо друго и не го искам. Превеждането е Щастливата ми съдба, която ми даде възможност да работя само това, което обичам и го приемам като най-големия дар – защото по-голямата част от живота си прекарваме в работа и ако работим нещо, което не обичаме, си е чисто наказание.

Детската/тийнейджърска книга, която мечтая да преведа е… шведската книга на Фрида Нилсон „Северни пирати“ (Frida Nilsson – Ishavspirater).

Най-трудното при превода на детски книги е… езикът, той поставя на „изпитание“ собствения ти език, обогатява го и му дава криле, кара го да измисля и да мечтае като живо същество.

Хубавата детска книга е като… стар скрин на тавана на живота ти, винаги можеш да се качиш, да го отвориш и да се полюбуваш на съкровищата в него, което те зарежда с младост и с вдъхновение.

Децата трябва да четат книги, защото… книгата е доживотен спътник, който безкористно ти дава, без да иска нищо от теб. Прави те мислещо и уверено същество, изпълва те с емпатия и желание да се развиваш като личност, кара те да разбеш силата на езика и на културата и отваря светове пред теб.

Като възрастен съм… весел и сговорчив човек с необикновено чувство за хумор, което кара децата в моето семейство истински да желаят да прекарваме време заедно.

От детството ми липсва… безграничното чувство за сигурност и вярата, че всичко е възможно и че винаги завършва добре. Но най-вече ми липсват хората, които ми подариха тази вяра.

Шоколад или сладолед? Шоколад, разбира се.

Мечтата от детството, която сбъднах е… живот за, от и чрез книгите.

Страх ме е от… бъдеще, което може да изчерпи всички ресурси на планетата ни и да направи невъзможен живота на нея.

Мечта, която е вдъхновена от книга е… способността да се губя и да пътувам в чужди умове.

Ако попадна на портал за пътуване в пространството и времето, бих… пътувала във времето, за да разбера има ли успоредни светове и вероятно най-изумителната ми среща би била със самата себе си в различните измерения.

„Дарла“ се издава на български език с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на ЕС.