Разтърсващата история на редник Пийсфул
18.02.2017

Връзката ни с Майкъл Морпурго е доста странна – има негови книги, които не са ми много интересни и такива, които ме оставят без дъх. Безспорно обаче е майсторството му да завладява читателите от всички възрасти, засягайки важни житейски теми.

Сред най-любимите ми книги на британския автор, носител на множество престижни награди, са онези, разглеждащи темата за войната. Те винаги са драматични, повдигат булото на човешкото безумие и трагедията, но толкова деликатно, че не те карат да сънуваш кошмарни сцени, а по-скоро променят нагласите ти. И обикновено има един централен герой, който в повечето случаи е животно. За разлика от “Боен кон”, “Слон в градината” и “Пеперуденият лъв”, “Историята на редник Пийсфул” (изд. “ФЮТ”) се съсредоточава върху образа на двамата братя Чарли и Томо Пийсфул. Те израстват в нелеки условия, а животът им е белязан от драмата да загубят баща си много рано и да се влюбят в едно и също момиче.

Чарли е по-големият брат. Той винаги защитава Томо и Големия Джо (другия им брат, страдащ от аутизъм), макар понякога да отнася по някой юмрук за това. Томас е по-малък и винаги е споделял всичко с брат си. До момента, в който баща им загива, а момчето смята, че вината е негова. Смазващата тайна, комбинирана с пристигането на Баба Вълчица в дома им и тръгването на училище, вгорчава живота на момчето. Единственият слънчев лъч в него е Моли.

Моли е от малкото деца, които харесват странния Голям Джо. Тя предпочита да прекарва времето си с Чарли и Томо – да бракониерстват, да се къпят в реката и да тичат из околностите на селото, волни като птици. Тези присъщи на детството моменти отминават бързо и Моли, както и Чарли, са принудени да започнат работа в имението на Полковника. Томи, от своя страна, все повече усеща как любимите хора му се изплъзват, заживявайки в техен собствен свят. 

Добрите нрави не предполагат младо момиче да се среща тайно с младо момче.

Добрите нрави задължават младите мъже да се подчинят на своя господар и да заминат като доброволци на фронта.

Тези общоприети правила заставят Чарли и Томо да се изправят лице в лице с действителността и да поемат своята отговорност. Двамата заминават на война във Франция, подложени са на нечовешки лишения, студ и влага в окопите, а животозастрашаващите мисии са част от ежедневието им.

“- Странна работа – каза Нипър, като отведоха пленника. – Като го видях там гол-голеничък, знаете ли какво ми мина през ума? Като ни съблечеш униформите, къде е разликата между нас, а? Свястно момче – като за фриц де.”

В тази сива картина светлина внася единствено Малкият Томо, чиято съдба сякаш ще повтори тази на баща му…

“Цялото заседание на военния съд отне по-малко от час, Томо. Толкова ми отпуснаха. Един час за един човешки живот. Не е много, а? И знаеш ли, Томо, какво ми каза полковникът накрая? Каза, че съм бил никому ненужен човек…”

Трогателният финал оставя читателя без дъх и го кара да се чуди защо животът е толкова несправедлив понякога. Освен темата за войната, в книгата ще откриете преплетени и нишките за приятелството, любовта, смелостта, справедливостта, семейния дълг, оплетени майсторски от Майкъл Морпурго в трогателната история на редник Пийсфул. Преводът на Мария Пипева е чудесен и вярвам, че историята ще впечатли и най-закоравелите читатели.

“Историята на редник Пийсфул” (изд. “ФЮТ”) е посветена на войниците, осъдени на разстрел от военен съд по време на Първата световна война. Повече от 290 войници губят живота си, обвинени в дезертьорство или малодушие на бойното поле. С историята на редник Пийсфул Майкъл Морпурго насочва вниманието на младите към безумието на войната и към чудовищното престъпление да се обърнеш срещу своите, без да им дадеш право на глас и честен процес. 

Книгата е номинирана в награда “Бисерче вълшебно” 2017.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар