Кейти – позитивна въпреки всичко
15.12.2017

Джаклин Уилсън е от писателите, които не се съобразяват с мнението на възрастните и пишат за децата. Историите й не отварят врати към приказни светове, а се случват тук и сега. Героите й не притежават свръхестествени способности, но са пълнокръвни човешки същества с проблеми и радости като всички нас.

Може би тъкмо умението да представя трудностите като естествена част от човешкия живот е спечелило на британската писателка милиони фенове по цял свят. На българските си читатели Уилсън доскоро бе позната единствено с книгата си “Целувката”. Онези, които тръпнат в очакване да се срещнат с други нейни герои, вече могат да се запознаят и с Кейти Кар – бунтарка от класа, главно действащо лице в книгата “Кейти” (изд. “Ергон”).

Кейти Кар е на единадесет. Тя е буйна, разхвърляна и вечно прави бели. Не го иска, разбира се, но все така се получава. Семейството й е голямо и се състои от следните членове:

  • бащата Кар – той е лекар и помага на болни от артрит. Съпругата му умира, когато Кейти и сестра й Кловър са много малки. Женен е за Изи и има три деца от нея;
  • Изи – мащеха на Кейти и Кловър. Дизайнер на чанти, добра и талантлива, Изи е заела мястото на майка в голямото семейство. Грижи се за всички деца – вози ги на училище и градина, готви, грижи се за прането и куп други неща, които често остават незабелязани. Макар Изи да се държи приятелски с всички малчугани, отношенията й с Кейти са доста обтегнати;
  • Кловър – сестрата на Кейти, 10-годишна. Твърди, че помни майка им, но Кейти знае, че само си измисля и й се иска да е така. Кловър смята по-голямата си сестра за свой герой и модел за подражание и се включва с удоволствие във всички домашни игри;
  • Елси – дъщеря на Изи от първия й брак. Тя е на 9, обича да изглежда като принцеса и се опитва да се включи в игрите на Кейти и Кловър. За нещастие, голямата сестра хич не желае Елси да играе с тях и непрекъснато я нагрубява;
  • Дори и Джони – 6-годишни близнаци от брака на таткото с Изи. Дори всъщност е Дориан и е голям лакомник. Всички важни моменти в живота му се измерват в храна. Джони пък е Джоана и е толкова буйна, колкото кротък е Дори. Обича своя стол Зеби (във форма на зебра);
  • Фил – най-малкото дете Кар е само на 3 годинки. Той е красиво бебе, което още не осъзнава в какво щуро голямо семейство расте. За изненада на самата Кейти, тя доста го харесва като свой полубрат.

Голямото семейство е равно на големи предизвикателства. Когато обаче е намесена и загубата на родна майка, заменена с мащеха (дори и най-милата таката), нещата лесно излизат извън контрол. Вечните конфликти на Кейти с Изи, заяжданията й с Елси и немарливостта й към всичко създават нажежена обстановка. Бащата непрекъснато се опитва да внуши на първородната си дъщеря, че трябва първо да мисли, а после да действа, но поривът у момичето е по-силен от всяка частица разум и неприятностите са факт. Към домашните кавги лесно могат да бъдат прибавени и училищните провинения на буйната девойка, често провокирани както от собствената й неуравновесеност, така и от префърцунената Ева с дизайнерските дрешки, която дебне всеки удобен случай да злепостави героинята пред съучениците й.

Единственото време, в което членовете на семейството са спокойни, е свързано с посещението в тайната градина на съседката. Промъквайки се през оградата, всички деца, начело с Кейти и приятелката й Сеси, се озовават в тяхно вълшебно кътче, където могат да играят на всичките си въображаеми игри, да се катерят по дървото в дъното на градината, да похапват вкусно от кошницата за пикник и да мечтаят.

Ежедневието на семейство Кар не е кой знае колко разнообразно. Джаклин Уилсън описва типични сцени на неразбирателство между деца и родители, породени от бързината, непохватността и грубостта на подрастващите. Две от изключенията в иначе шумното им съществуване са запознанството на Кейти с богаташката Имоджин и пристигането на Хелън в инвалидната количка. Двете срещи са коренно различни и показват на децата различни типове мислене, помагайки им да оценят истински кое в живота е важно и кое – не толкова.

Всички опити на Кейти да се държи добре и да бъде пример за по-малките деца се провалят с гръм и трясък. Престъпвайки забраната на Изи да ходи сама в парк в другия край на града, девойката получава строго наказание и остава вкъщи, вместо да отиде на плуване с останалите. Ядосана на мащехата си, Кейти отива в нейната тайна градина и решава да си направи въжена люлка, на която да се люлее така силно, както го е правила едно време с майка си в парка. Немарливостта й при връзването на възел й изиграва твърде лоша шега и, след няколко залюлявания, тя се оказва на земята, без да може да се помръдне. 

За семейство Кар настъпват тежки дни. Гръбнакът на Кейти е счупен и нищо не може да се направи по въпроса – тя ще остане парализирана от кръста надолу. Ядът, недоволството, осмислянето, че вече е инвалид, карат Кейти да сипе обвинения по адрес на мащехата си Изи и нейното наказание. Дълбоко в себе си обаче момичето знае, че вината си е изцяло нейна, както и животът, който ще трябва да се научи да води възможно най-добре. В болницата героинята се запознава с Декстър – също парализиран, но с невероятни умения да рисува мрачни картини и да вбесява сестрите в отделението. Той помага на Кейти да се замисли върху случилото се и приятелството им се оказва благотворно и за двамата, макар да не става ясно дали ще се развие извън болничните стени. 

Прибирането у дома също се оказва шок за Кейти, защото единственият човек, който ще бъде до нея по цял ден, е Изи. Тя трябва да й помага за всички ежедневни дейности и зависимостта на момичето го кара да бъде още по-грубо спрямо мащехата си. За щастие, на помощ им се притичва Хелън, любимата пациентка на бащата, която също е в инвалидна количка, но е и блестящ учен. Мъдрите съвети, отправени от човек в същото положение, поставят пред тийнейджърката много теми за размисъл, които й помагат да се бори за своето ново място в живота. А то може да бъде дори по-добро от предишното.

“Беше толкова странно. По някакъв начин тази Коледа се беше превърнала в най-хубавата досега.”

“Кейти” е книга за порастването, за последиците от действията ни, за смисъла на живота и нашата роля в него. С изключително майсторство Джаклин Уилсън разказва простичко, без излишен драматизъм, съдбата на едно семейство, което трябва да намери начин да продължи напред, въпреки неочакваните трудности, изпратени от съдбата. Типичните кавги между тийнейджърите и техните родители са вплетени умело в темите за загубата на близки хора и идването на нови, отношенията между братя и сестри, както и въпросите за хората в неравностойно положение. 

Съдбата на Кейти Кар не е нещо, което се случва всеки ден. Никой от нас обаче не е застрахован срещу възможността да се окаже в нейното положение. С помощта на Диана Райкова и нейния превод от английски език, историята на обикновеното буйно момиче, чийто живот се променя за секунди, вече е достъпна за всеки български тийнейджър. Чрез сюжета, който се разгръща бавно, но прокопава трайни пътища в съзнанието, младите читатели ще бъдат провокирани да се замислят за собствените си действия и последиците от тях. Корицата и изображенията преди всяка глава са дело на художника Дамян Дамянов. Умелото му око е уловило всеки пласт, положен от британската писателка и с изключително внимание художникът подсказва какво да очакваме от всяка следваща част на историята. 

“Кейти” е книга не само за четене, но и за размисъл. За разговори и промени – на нагласите към живота и към онези, които ни се струват на пръв поглед различни от нас. Това е и книга за мечтаене – да помечтаем за “възхитителния нов свят, където всички са равни, всички се зачитат, всеки има шанс да започне като самия себе си”.

Книгата е издадена на български език с финансовата подкрепа на програма “Творческа Европа” на ЕС. Тя е част от кампания “Клуб за книжни пътешествия”

Недостатък, който забелязах, е липсата на корекция в книгата. Това не е обичайно явление за изд. “Ергон” и може да се дължи на различни причини, които не бих разглеждала в материала. Вероятно на по-неопитните читатели този факт няма да направи никакво впечатление. 

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар