Шведският писател Мортен Санден е носител на национална награда "Астрид Линдгрен". Обича да работи в обществените библиотеки и, признавам си, беше ми почти съвсем напълно непознат. Книгата му "Къщата без огледала" (изд. "Ергон") ме грабна веднага с корицата на Дамян Дамянов, а текстът затвърди предположението ми, че Санден е от писателите тип "тихи води": на пръв поглед спокойният сюжет отключва забравени спомени и след последната страница се оказваш по-мъдър, с крачка по-близо до опознаването на истинската си същност.
Тумасин е на единайсет години. С баща си Тумас се грижат за старата леля Хенриета, която е на близо 100 години. Освен тях, в старата къща без огледала се появяват чичо Даниел и Кайса - брат и сестра на Тумас, както и техните деца.
Даниел е университетски преподавател и се държи надменно с роднините си. Игнорира отвратителните постъпки на сина си Ерланд и се отнася напълно пренебрежително с малката си дъщеря Сигне, която отказва да говори. Крои планове колко ще спечели от къщата, когато старата Хенриета умре. Сестра му Кайса е същата - непрекъснато обижда дъщеря си Вилма и й ...
13.02.2018
Шведският писател Мортен Санден е носител на национална награда "Астрид Линдгрен". Обича да работи в обществените библиотеки и, признавам си, беше ми почти съвсем напълно непознат. Книгата му "Къщата без огледала" (изд. "Ергон") ме грабна веднага с корицата на Дамян Дамянов, а текстът затвърди предположението ми, че Санден е от писателите тип "тихи води": на пръв поглед спокойният сюжет отключва забравени спомени и след последната страница се оказваш по-мъдър, с крачка по-близо до опознаването на истинската си същност.
Тумасин е на единайсет години. С баща си Тумас се грижат за старата леля Хенриета, която е на близо 100 години. Освен тях, в старата къща без огледала се появяват чичо Даниел и Кайса - брат и сестра на Тумас, както и техните деца.
Даниел е университетски преподавател и се държи надменно с роднините си. Игнорира отвратителните постъпки на сина си Ерланд и се отнася напълно пренебрежително с малката си дъщеря Сигне, която отказва да говори. Крои планове колко ще спечели от къщата, когато старата Хенриета умре. Сестра му Кайса е същата - непрекъснато обижда дъщеря си Вилма и й ... 
В съвместния Клуб за книжни пътешествия на "Детски книги" и изд. Ергон продължваме да ви представяме хората, без които срещите ни с хубави детски книги от различни европейски писателите не биха били възможни - преводачите. Един от тях е Диана Райкова - преводач на български на поредицата за героинята на Мая фон Фогел - щурата Ема, както и книгите на Джаклин Уилсън - "Целувката" и "Кейти".
Представи се! Казвам се Диана Райкова и съм един от многото пътешественици, които с помощта на книгите пътуват през различни страни, различни времена и различни животи.
Превеждам детски книги, защото… превеждането на детски книги е като да хванеш дете за ръка и да го преведеш през мост. Понякога реката отдолу е буйна, друг път – умислена и тъжна, или весела. Но винаги носи истории отдалече, разказва, разказва… оставя едни, отнася други. Да поспреш да ги чуеш, а после да ги нарисуваш в думи за децата… какво по-хубаво от това?
Ако не бях преводач, щях да съм... музикант. Щях да свиря на флейта. С други думи – пак щях да съм нещо като преводач – да предавам емоции и картини, само че не с четка и думи, а със 
Джаклин Уилсън е от писателите, които не се съобразяват с мнението на възрастните и пишат за децата. Историите й не отварят врати към приказни светове, а се случват тук и сега. Героите й не притежават свръхестествени способности, но са пълнокръвни човешки същества с проблеми и радости като всички нас.
Може би тъкмо умението да представя трудностите като естествена част от човешкия живот е спечелило на британската писателка милиони фенове по цял свят. На българските си читатели Уилсън доскоро бе позната единствено с книгата си "Целувката". Онези, които тръпнат в очакване да се срещнат с други нейни герои, вече могат да се запознаят и с Кейти Кар - бунтарка от класа, главно действащо лице в книгата "Кейти" (изд. "Ергон").
Кейти Кар е на единадесет. Тя е буйна, разхвърляна и вечно прави бели. Не го иска, разбира се, но все така се получава. Семейството й е голямо и се състои от следните членове:
бащата Кар - той е лекар и помага на болни от артрит. Съпругата му умира, когато Кейти и сестра й Кловър са много малки. Женен е за Изи и има три деца от нея;
Изи - мащеха на Кейти и Кловър. Дизайнер на 
Диана Райкова е преводач на поредицата за щурата Ема, героиня на Мая фон Фогел. Завършва философия и литература, работи като редактор на детското списание "Дъга", а сега е съсобственик на изд. "Ергон".
Диана е автор на стихосбирката "Назоваване", на теоретични студии и изследвания върху европейската литература за деца. Над 40 са нейните преводи от английски, немски, руски и шведски език, а сред личните ѝ открития и творчески пристрастия е поредицата на Мая фон Фогел за Ема.
Ето какво още сподели с нас Диана Райкова:
С какво преводът на детска книга се отличава от този на книга за възрастни?
Трябва да е още по-добър, отколкото преводът за възрастни. Без право на грешки. Отговорността при превод на детска книга е по-голяма, защото за малкия човек историята в книгата е толкова истинска, колкото е реалният живот; героите са толкова реални, колкото и децата навън. И внушенията, които се отправят от автора не се подлагат на съмнение, а се вливат директно в жизнения опит на малкия човек. Затова преводачът трябва да е не само точен, но и много деликатен.
Превеждали ли сте други детски книги? Коя