За пасивността и предимствата да бъдеш аутсайдер

Най-накрая се наканих да прочета “Предимствата да бъдеш аутсайдер” (изд. „Егмонт“) на Стивън Чбоски, макар да я заглеждам от 2013 година насам. Може би се забавих толкова, защото изгледах филма и реших, че ще ми е достатъчен… Две години след това все още се сещах за книгата периодично и сметнах, че щом толкова ме човърка, явно е време да я прочета.

Честно казано, първоначално бях разочарована. Разказвач е Чарли: той е на 15 години, започва първата си година в гимназията и е обладан от доста притеснения, свързани с това. Дотук нищо, което не съм изпитвала и не бих разбрала. Беше ми трудно обаче да свикна с останалото – изказа и светоусещането му. Чарли е аутсайдер, но не в смисъла на онова хлапе от филмите, което няма приятели и яде обяда си в тоалетната. Чарли е аутсайдер, който стои отстрани, вижда всичко, попива, премисля и разсъждава. Той се чуди какво стои зад старите снимки, тълкува безпогрешно отношенията на хората около него, чете задълбочено и аналитично, но остава статичен и пасивен, а животът му се развива хаотично и невротично. Изказът на Чарли също ме озадачи, тъй като е неутрален. Описанието на емоциите, неговите и чуждите, често е сведено до думите „щастлив” и „тъжен”, въпреки че в действителност се случват неща, които могат да бъдат описани много, много по-богато.

И въпреки, че първоначално подходих със съмнение към Чарли, объркан и нестабилен дори повече от обичайния тийнейджър, а същевременно толкова пасивен, темите в книгата неусетно намериха своя път към мен. „Предимствата да бъдеш аутсайдер” по никакъв начин не морализира, не натяква, не учи по някакъв очевиден начин. Напротив! Книгата просто казва: „Да, самоубийството, тъгата, смъртта, наркотиците, абортите и насилието във всяка негова форма съществуват, правят хората тъжни и оставят следи върху тях.”

Един от главните въпроси, които романът ми постави и на които не ми отговори еднозначно, е този за пасивността. Доколко тя е нормална, докога е нужна, кога започва да вреди? Добър приятел ли си, когато просто изслушваш или трябва нещо повече от това? А за почивка между тези въпроси ми служеха културните препратки от 90-те (Кърт Кобейн, микстейп касетки и The Smiths), колоритните герои (хомосексуалният Патрик, красивата му полу-сестра Сам и обичащата да говори за себе си Мери Елизабет)  и символите (мислете в посока тунели!).

Автор: Ния Василева