За хората и великаните, сънищата и измислените думи
Съществува ли детска книга, чиито герои са Костотрошача, Плътояд, Касапчето, Дроболапача, Детедъвкача, английската кралица и великан, който събира сънища и нощем ги издухва в детските стаи? Съществува и още как! Това е „ГДВ” (изд. „Ентусиаст“), а автор е не друг, а Роалд Дал. Само той може да заплете толкова страховита, но и забавна история, изпълнена с много фантазия и доброта.
Една нощ 8-годишното сираче Софи е отвлечено от великан. Похитителят се оказва доста особен екземпляр – недорасляк, който единствен сред себеподобните си не яде хора, а лови и „консервира” сънища, за да ги дарява на спящите деца. Казано с три букви – Г(олям) Д(ружелюбен) В(еликан)! Останалите великани обаче, както личи от имената им, са заклети човекоядци и Софи и ГДВ ще трябва да измислят план за прекратяване на отвратителните им занимания.
Не се съмнявайте, че въображението на Роалд Дал ще ви предложи изумителен и необичаен план, включващ страхотлевичен пещерогърбуч и напускане на пределите на последната страница в атласа.
Наслаждавах се на разговорите между Софи и ГДВ, едновременно забавни и ненатрапчиво поучителни. Например докато общуват, момиченцето осъзнава, че хората не са по-добри от звероподобните великани, защото макар и да ядат човеци, великаните поне не се избиват помежду си.
Нетрадиционните истории на Роалд Дал винаги ме впечатляват. Уважавам и приветствам смелостта му да не лицемерничи, да не смекчава лошите страни от живота (дори напротив!) и да не спестява на децата някои зловещи откровения. Всичко това присъства и в „ГДВ”, но най-силно ме порази развихрилото се словотворчество, което е предадено чудесно на български от преводачката Анелия Янева. Не са ли възхитителни думи като хам-хумкав, хлъцопреседлив, бъбалогазоза, пуйкопъчиш? Или отровнободилест търношип, вълшебнодрям и крокозабъл? Независимо че са измислени, дори и децата ги разбират отлично! Права ли съм, или седнала?
След последната страница на книгата решително се присъединявам към множеството на най-верните й почитатели и я обявявам за задължителна за четене.
Ако сте възрастен, не се притеснявайте, че ще ви доскучее. Просто отгърнете страниците и се доверете на умелото перо и вихреното въображение на автора.
Илюстрациите отново са на Куентин Блейк и са съвършеното допълнение към историята на Софи и ГДВ. Ако се чудите как изглежда пъпкавицата или боят между разярени великани, интерпретацията на великия илюстратор е на ваше разположение.
Не пропускайте отзивите ни за: „Дани – шампион на света“, „Фантастичният господин Фокс“, “Костенурке, костенурке”, “Вълшебният пръст”, “Джеймс и Гигантската праскова”, “Вещиците“, “ГДВ”, “Чарли и шоколадовата фабрика” и “Невероятното лекарство на Джордж”.
