Вдън прогледния мрак или В какво се превръщат мечтите

Науката за човека обикновено разделя жизнения му път на няколко етапа – бебешка възраст, детство, юношество, младежда възраст, зрелост, старост…хората обаче са много повече от телата си. Те са стремежите и мечтите си! На какви ли етапи би се разделил животът, ако негов фокус бяха именно те? Вероятно: период на безпомощност, на неуморна стремителност, на неограничени възможности, на смели желания, на целенасочени усилия, на борба с ежедневието…на потъване в ежедневието.

За това и за много други неща ни говори „Вдън прогледния мрак“ на Виктор Самуилов, преиздадена тази година от изд. „Жанет 45“. Първото издание на книгата печели наградата на Дома за детска литература, музей “Ангел Каралийчев” и Министерство на образованието и културата за принос в детската литература, затова не бързайте да я подминавате! Действително книгата е философска, но посланията в нея са облечени с дебела шуба хумор, което прави текста лек, а идеите – ненатрапчиви. Не се заблуждавайте от скромния вид и тънкото книжно тяло, защото в нея всеки може да намери по нещо. По-малките читатели ще се забавляват на смешните думи и комичните ситуации. По-големите ще уловят тънкия хумор и изобретателните шеги, ще направят общ паралел с познати преживявания. А възрастните ще прогледнат през всички наслоени идеи в книгата и ще въздъхнат „Това е то животът“.

„О, един такъв някой живееше в хралупата на улучената от мълния бука. И о-бо-жаваше тъмното! Не защото беше кой знае какъв куражлия, смелчага и юначага. А защото Бухала, като всяка нощна птица, ненавиждаше светлината. Или по-точно – недовиждаше в светлината.“

Бухалът е сърдит и начумерен. Горските животни вдигат шум и врява, всички са улисани в несъществени и прозаични дела, а нощта е толкова къса. Това е голям проблем, тъй като бухалът бърза да завърши своя научен труд, посветен на необятния космос. И точно когато търпението му започва да се изчерпва, дочува по радиото да се говори за Антарктида. Антарктида с нейните дълги, почти безкрайни нощи и студ. Ах, какво повече му трябва на един учен бухал? Без да губи време, любителят на мрака потегля към мразовитата земя само със записките под крило.

„- Спрете, моля Ви, какъв е смисълът да се заблуждаваме?

  – Ама че си животно – избухна овцата. Че кой ти търси правия път, ако не се е заблудил?“

Но както често се случва, пред желанията се струпват трудности и препятствия, способни да разколебаят и най-силния дух. А нещата, които би трябвало да вървят леко, се оказват застлани с тръни и камънаци.

„Къде-къде, зърна за щастие входа на пещера. Какво пък, понякога е за предпочитане да се отклониш от целта си на топло и сухо, вместо упорито да я преследваш, съсипан от преумора.“

И тъй, бухалът звездоброец укротява поривите си и подобно на мнозина свои събратя – свива семейно гнездо. Годините минават, злободневието го завърта и сред малките домашни спречквания и междуособици той не забелязва как собствената му мечта живее в някой друг. Защото понякога за дадена цел е нужен повече от един живот. А някои желания са толкова далеч отвъд хоризонта, че чифт крачка са недостатъчни за дългия път.

„Вдън прогледния мрак“ отвежда до множество мисловни пътешествия и неочаквани открития. Илюстрациите на Невена Ангелова пък допълват историята по особено интересен начин. Използвайки колажната техника, внушават дълбочина както на изображението, така и на текста. Всъщност не бих се изненадала, ако и вие сте убедени, че кулата от чашки ще се срине всеки момент.

Вероятно зимата, дългите вечери и естественото оставане насаме със себе си са идеалните моменти за компанията на „Вдън прогледния мрак“. Насладете й се и вие.

 

Вземете книгaте с код DK19 от

Ozone.bg или Booklover.bg.

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.