Благодарствена каша за домашните духчета
Има нещо специално в повечето скандинавски коледни истории. Те носят топлина и простота, фокусират се върху семейството и грижата, традициите и споделеността. В тях липсват скъпи подаръци, лъскави магазини и панделки, пищни трапези. Едновременно с това, те не поучават и не убеждават колко е чудесно да си с близките си, нито колко е важно да прощаваш, нито как трябва да търсим щастието в малките неща. Това, което правят, е да отворят вратата към нечии преживявания и съкровени мисли.
Неотдавна българските деца имаха възможността да се запознаят с Томте – домашното духче, което се грижи за дома, неговите стопани и животните. А сега Свен Нордквист разказва още за малките духчета, които неуморно се трудят и помагат, в „Коледна каша за домашните духчета“ (изд. „Фют“).
Бъдни вечер е, семействата се събират, из въздуха се носят пленителни аромати, а татко томте очаква с нетърпение своята коледна овесена каша. Кашата е традиция от много поколения и е особено важна за домашните духчета.
„…коледната овесена каша не е просто каша, а показва уважението на хората към нас. С нея ни благодарят, че сме им помагали във фермата. Ще се ядосам много и ще се обидя, ако не ни дадат каша за благодарност.“
Домашните духчета и хората се събират около трапезата – всеки около своята си. Разказват истории, похапват от топлата празнична храна и посрещат дядо Коледа. През цялата вечер татко томте мисли за кашата и се радва на веселието, което цари в човешката къща. Но ето че се случва бедата – стопаните забравят да отделят от коледната си каша, също както мама Томте предвижда. Тя веднага впряга своята хитрост, интуиция и изобретателност, за да отклони вниманието на таткото и да разреши проблема колкото е възможно по-бързо. На помощ се притичват и децата й – Пулка и Полка, ала трябва да бъдат внимателни и тихи! Защото всяко томте знае, че ако бъде видяно от човек, ще загуби силата си.
„Ето го и гърненцето с маслото! Слава богу! Без да се бави, мама томте отгреба голяма лъжица масло и го изтръска в купата с каша: пльок! И тогава тя най-неочаквано забеляза, че Ана я гледа. Момиченцето беше видяло всичко. Очите на двете се срещнаха за миг, после мама томте скочи от масата и побягна презглава.“
Докато се взира в ситните стъпки в снега, оставени от доволния домашен дух, стопанинът научава урок, който ще помни цял живот. Разбира, че животът върви напред, появяват се нови привички и удобства и е така лесно да се забравят старите традиции, да се орежат невидимите корени.
„Коледна каша за домашните духчета“ обаче е повече от домашна приказка за вълшебните създания, за връзката между поколенията и споделеността на празника. В нея намираме малко от младежкия бунт, характерен за всяко дете. Виждаме нуждата от зачитане и признание, от които се нуждаят по-старите. Подсещаме се, че човек не постига нищо сам, а зад него стои нечия помощ и подкрепа. Вдъхновяваме се от майката, която не жали усилия, за да направи своята типично женска магия – да усмири разочарованието, да потуши болката и успокои духа, да направи така, че всичко да се случва измамно леко. Убеждаваме се, че не е толкова трудно да се погрижиш дори за този, който те е позабравил.
„- Аха… Аз пък се чудя дали догодина пак ще ми сложат в кашата такава голяма буца масло…“
Посгрейте се и вие на коледния огън, подклаждан от жизнеността на настоящето, мъдрата притихналост на миналото и неизбежната трескавост на утрешния ден.
Вземете книгата с код DK19 от
Ozone.bg или Booklover.bg.
Когато купувате книги с този код, Вие подкрепяте
насърчаването на детското четене в България.