Помните ли смелата и борбена книгобродка Тили, наполовина истински човек, наполовина художествена измислица? В третата част от поредицата, „Тили и картата на историите“ (изд. „Orange books”), тя отново се оказва въвлечена в литературно търсене, но този път то я отвежда много по-дълбоко из многопластовите въображаеми светове.
Ана Джеймс пък повежда нас, читателите, на щуро приключение, изпълнено с неочаквани обрати, приятелство и съперничество, хладнокръвна пресметливост и разяждаща алчност. Принос за това, разбира се, има и преводът на Габриела Кобухарова.
Какво ще откриете в книгата?
В последно време се случват странни неща. Семейство Пейджъс усещат, че нещо не е съвсем наред, но не могат да разберат какво. Хората купуват все по-малко книги, забравят заглавията на обичани в миналото истории, дори Тили сякаш не успява да намери време за четене. Близнаците Ъндъруд също продължават с опитите си да се доберат до Тили и полуизмислената й природа, докато правят всичко, за да попречат на все повече книгобродци да влизат в книгите.
Момичето все по-често разсъждава върху уж случайните артефакти, останали при него след книжните странствания. Вещи, които не би трябвало да излизат от кориците. Тили стига до заключението, че това са следи, подобни на Хензеловите трохи – правилно разчетени, тяхната цел е да я отведат до легендарните Архивисти. С тяхна помощ тя, от своя страна, би могла да спре себичните Ъндъруд и веднъж завинаги да премахне ограниченията над книгоброденето. Проблемът е, че никой не й вярва…
…освен майка й. С нейна помощ Тили и Оскар се отправят към Америка, накъдето им сочи първата следа. Децата действително намират Архивистите, а заедно с тях и множество изненади.
Прочит под лупа
Трябва да се признае, че в „Тили и картата на историите“ Ана Джеймс добива повече смелост и размах. Не се страхува да влезе надълбоко, да скача в заешки дупки и да фантазира свободно. Резултатът е роман с динамичен сюжет, в който реалност и измислица все повече се преплитат.
В книгата има някои наистина чудесни хрумвания, например забравата на истории, отлагането на четенето и как тези две неща влияят на реалността, която населяваме. Хартиената гора ми донесе усещане за безвремие и притихналост, сякаш се намира под похлупак. Влакът Сричка сам по себе си е впечатляващ – романтичен, едновременно с това прагматичен; огромна и тежка машина, която се движи с най-нежното, но и силно гориво. За съжаление, добрите идеи не са развити подобаващо, а някои действия са претупани и описани набързо. Въпреки това, сюжетът е достатъчно интригуващ и завладяващ.
Тук отново прави впечатление „нефелността“ на възрастните. Бабата и дядото на Тили не успяват да вземат решение какво следва да се предприеме, а в последствие не могат да насочат внучката си в разумна посока. Беа, майката на Тили, не се и замисля преди да изпрати две деца сами до Америка. Архивистите, от друга страна, вместо да предоставят помощ на Тили и Оскар, ги натоварват с непосилна за деца задача.
Както и в предишните части на поредицата „Пейджъс § КО“, в „Тили и картата на историите“ са загаднати различни произведения. Докато „Тили и книгобродците“ припомня за някои класически детско-юношески романи, а „Тили и изгубените приказки“ потапя в магията на приказките, то тук авторката запознава младите читатели не с кого да е, а с Шекспир.
Идеи за разговор
- Какво мислите за майката на Тили? В някои моменти тя е подкрепяща, докато в други не се държи съвсем като възрастен.
- Какво бихте правили, ако можехте да живеете вечно? Защо безсмъртието от векове занимава човешките умове?
- Потърсете адаптирано издание на Шекспир или просто изберете подходяща от оригиналните му творби, за да срещнете детето с този различен жанр.
“Тили и картата на историите” е увлекателно продължение и добър избор не само за феновете на първите части и страстните читатели, но и за всички, които съпреживяват заедно с героите от книгите. Вероятно ще се подсмихнете и лекично ще завидите на Тили за способностите й. Не забравяйте, обаче, че всеки читател е пътешественик и книгобродец, включително и вие.
