Тили по следите на изгубените приказки
Помните ли Матилда (Тили) Пейджъс, която живее с баба си и дядо си над семейната книжарница „Пейджъс & Ко“? Дано не сте я забравили, тъй като тя отново е тук и е готова да ви поведе към нови вълнуващи приключения.
В първата книга от поредицата на Ана Джеймс Тили прекрачи прага към вълшебните светове на „Малката принцеса“, „Анн от фермата Грийн Гейбълс“ и „Алиса в страната на чудесата“. В продължението, „Тили и изгубените приказки“ (изд. „Orange books”), момиченцето навлиза в мистичните, диви и изпълнени с магия дебри на приказките.
Майката на Тили, Беа, се завръща от нереалната действителност на „Малката принцеса“, а самата Тили най-сетне намира най-добър приятел в лицето на Оскар. Семейство Пейджъс отново е заедно и като че ли всичко вече може се нареди по ноти. Уви, трудностите и бедите тепърва предстоят. Беа не успява да се сближи с дъщеря си, а остава затворена в съзнанието и спомените си. Амилия, главен библиотекар в подбиблиотеката и близък семеен приятел, е остро критикувана за решенията и действията си. И като капак на всичко – Инок Чок все още се намира някъде из книжния свят, готов да пакости.
Всичко това хвърля организацията на книгобродците в смут и те решават, че е време да се приемат нови правила и да бъде издигнат нов главен библиотекар. Техният избор обаче е доста озадачаващ. Мелвил Ъндъруд е харизматичен, на пръв поглед приветлив и готов да залови Инок Чок. Но също така не е остарял и с ден от изчезването си преди десетилетия и е подозрително запознат със случващото се в лондонската подбиблиотека предвид дългото си отсъствие. Той налага забрана над книгоброденето на семейство Пейджъс и се готви да въведе далеч по-строги ограничения…
„Имаше десет развилнели се принцеси с обувки за танцуване, които се бяха съюзили и издирваха и залавяха принцове. Имаше две зли мащехи, които се препираха коя е най-красивата на света. Но имаше и опустели истории, в които не бяха останали никакви герои, да не споменавам пръснатите навсякъде пролуки и дупки, за които вече знаех. А най-лошото е, че отвсякъде изтича книжна магия.“
Положението става още по-объркано, когато Тили и Оскар решават да книгобродят в приказките – вълнуващ, но и също толкова опасен свят. Там разбират, че нещо ужасно се случва с приказната вселена. Изчезват герои, разкъсват се граници между различни издания, всепоглъщаща черна материя извира отвсякъде, заличавайки историите.
Разочаровани от привидното бездействие на възрастните, младите приключенци поемат в свои ръце спасението на приказките…и книгоброденето. Те пътуват до Франция и тамошната подбиблиотека, сблъскват се с нови и стари врагове, научават главозамайващи подробности за миналото и способностите си. Осъзнават, че с времето книгобродците са успели да изградят сложна организация, йерархия, а също и свои легенди.
„Само те се возеха на нея под съпровода на обичайната весела песничка. Бузите на Тили поруменяха, сърцето й се напълни и за няколко мига забрави за покосените приказки, за Мелвил Ъндъруд, за тъгава на майка си и за упоритите, задушаващи опити на баба и дядо да я защитят.“
В „Тили и изгубените приказки“ Ана Джеймс усложнява и заплита сюжета, като дава ясно да се разбере, че ни очакват още продължения и разкрития. Навлизаме малко повече в политическата страна на книжното лутане, а героите стават по-комплексни, сърдечни и достъпни. Илюстрациите в книгата отново са дело на Паола Ескобар и допълват ненатрапчиво текста.
А освен премеждията си, Тили и Оскар споделят с нас, читателите, още нещо – книжните светове са не по-малко истински и се нуждаят от нас, за да бъдат съхранени.
„- „Пътеводител на галактическия стопаджия“? – каза Гретчен. – От Дъглас Адамс? Трябва да я прочетете някой ден. В нея се съдържа смисълът на живота.
– В роман ли? – рече Тили.
– А къде другаде ще го намерите? – усмихна се Гретчен и протегна длан.“
