От доста време виждах „Домът на мис Перигрин за чудати деца” (издателство „Бард”) на Рансъм Ригс по рафтовете на различни книжарници, но си мислех, че е някакъв странен трилър и история с ужаси и отблъскващи създания. Да, осъдих книгата, заради корицата й! След това обаче прочетох някъде, че ако съм фенка на „Хари Потър”, тази книга трябва да бъде следващото ми четиво (възможно е да съм го чула и в някое видео на Vlogbrothers). Това беше достатъчно сериозна препоръка. И за какво всъщност се разказва в тази чудата книга? Джейкъб израства с историите на дядо си Ейб – истории за мистериозен остров и сиропиталище, където Ейб е живял по време на Втората световна война заедно с група необикновени деца. С времето Джейкъб пораства и решава, че това са просто приказки, но когато дядо му умира при странни обстоятелства, спомените за разказите със страховити създания и чудати деца се завръщат и момчето се отправя на едно вълнуващо приключение, за да разбере кое истина и кое – фантастична измислица. Е, книгата не е „Хари Потър”, но определено има своя чар и интересни моменти (и метаморфмагове). Оформлението ...