„Домът на мис Перигрин за чудати деца”

От доста време виждах „Домът на мис Перигрин за чудати деца” (издателство „Бард”) на Рансъм Ригс по рафтовете на различни книжарници, но си мислех, че е някакъв странен трилър и история с ужаси и отблъскващи създания. Да, осъдих книгата, заради корицата й! След това обаче прочетох някъде, че ако съм фенка на „Хари Потър”, тази книга трябва да бъде следващото ми четиво (възможно е да съм го чула и в някое видео на Vlogbrothers). Това беше достатъчно сериозна препоръка. И за какво всъщност се разказва в тази чудата книга?

Джейкъб израства с историите на дядо си Ейб – истории за мистериозен остров и сиропиталище, където Ейб е живял по време на Втората световна война заедно с група необикновени деца. С времето Джейкъб пораства и решава, че това са просто приказки, но когато дядо му умира при странни обстоятелства, спомените за разказите със страховити създания и чудати деца се завръщат и момчето се отправя на едно вълнуващо приключение, за да разбере кое истина и кое – фантастична измислица.

Е, книгата не е „Хари Потър”, но определено има своя чар и интересни моменти (и метаморфмагове). Оформлението и специално подбраните снимки са доста оригинално хрумване и допълват историята перфектно, като й придават доза достоверност.

В пътуването на Джейкъб открих и няколко послания, които останаха в съзнанието ми дълго след като затворих последната страница. В началото авторът ни дава да разберем, че животът на момчето е предначертан – завършва училище, колеж и започва работа в семейната компания. Но новооткритата истина за миналото на дядо му (и неговите собствени неподозирани способности) му дава нова цел и сила да се противопостави на този предопределен ред и да намери сам своето място в света, да създаде сам своята история. В края на приключението си Джейкъб научава още нещо – „Често си мечтаех да избягам от обикновения си живот.” – казва той в последната глава – „Но той никога не е бил обикновен. Просто аз не съм забелязвал колко изключителен е всъщност.”

Не всичко е такова, каквото ни се струва на пръв поглед. Може би левитиращи и невидими хора има само в приказките, но в същото време ни заобикалят толкова много прекрасни неща. Животът ни Е едно необикновено приключение, само трябва да сме достатъчно будни, за да го видим и достатъчно смели, за да го изживеем.

Автор: Цветомила Димитрова