От доста време виждах „Домът на мис Перигрин за чудати деца” (издателство „Бард”) на Рансъм Ригс по рафтовете на различни книжарници, но си мислех, че е някакъв странен трилър и история с ужаси и отблъскващи създания. Да, осъдих книгата, заради корицата й! След това обаче прочетох някъде, че ако съм фенка на „Хари Потър”, тази книга трябва да бъде следващото ми четиво (възможно е да съм го чула и в някое видео на Vlogbrothers). Това беше достатъчно сериозна препоръка. И за какво всъщност се разказва в тази чудата книга?
Джейкъб израства с историите на дядо си Ейб – истории за мистериозен остров и сиропиталище, където Ейб е живял по време на Втората световна война заедно с група необикновени деца. С времето Джейкъб пораства и решава, че това са просто приказки, но когато дядо му умира при странни обстоятелства, спомените за разказите със страховити създания и чудати деца се завръщат и момчето се отправя на едно вълнуващо приключение, за да разбере кое истина и кое – фантастична измислица.
Е, книгата не е „Хари Потър”, но определено има своя чар и интересни моменти (и метаморфмагове). Оформлението и специално подбраните снимки са доста оригинално хрумване и допълват историята перфектно, като й придават доза достоверност.
В пътуването на Джейкъб открих и няколко послания, които останаха в съзнанието ми дълго след като затворих последната страница. В началото авторът ни дава да разберем, че животът на момчето е предначертан – завършва училище, колеж и започва работа в семейната компания. Но новооткритата истина за миналото на дядо му (и неговите собствени неподозирани способности) му дава нова цел и сила да се противопостави на този предопределен ред и да намери сам своето място в света, да създаде сам своята история. В края на приключението си Джейкъб научава още нещо – „Често си мечтаех да избягам от обикновения си живот.” – казва той в последната глава – „Но той никога не е бил обикновен. Просто аз не съм забелязвал колко изключителен е всъщност.”
Не всичко е такова, каквото ни се струва на пръв поглед. Може би левитиращи и невидими хора има само в приказките, но в същото време ни заобикалят толкова много прекрасни неща. Животът ни Е едно необикновено приключение, само трябва да сме достатъчно будни, за да го видим и достатъчно смели, за да го изживеем.
Автор: Цветомила Димитрова
