Помпон стана семеен любимец още от първата книжка "Дневникът на котарака Помпон", която се появи на българския пазар благодарение на автора и илюстратор чичо Коля Воронцов и издателство "Миранда". В крайна сметка, кой може да устои на оранжев котарак–чревоугодник с хармонично оформено тумбаче, червени кецове марка Пумяу и червен помпон за разкош? Да не забравяме и отличителното черно петно на дясното око, което според чичо Коля му е родилно по наследство от неговия прадядо– пират.
Втората книжка от поредицата, „Книга за вкусната и пъргава храна на котарака Помпон“, продължава традицията на веселите игри и закачки на хранително-вкусова котешка тематика. Помпон неизменно съблюдава главните котешки заповеди: котаракът трябва да поспи и после да похапне, а след това още да поспи и пак да похапне. Логично, в главата му се въртят няколко основни мисли – за вкусни рибки, за вкусни мишки, за вкусни птички и за (естествено) вкусни саламчета.
И така, книгата за вкусната и пъргава храна на Помпон условно е разделена на три части, пълни със съвети за начинаещи рибари, за начинаещи мишколовци ...
08.02.2018
Помпон стана семеен любимец още от първата книжка "Дневникът на котарака Помпон", която се появи на българския пазар благодарение на автора и илюстратор чичо Коля Воронцов и издателство "Миранда". В крайна сметка, кой може да устои на оранжев котарак–чревоугодник с хармонично оформено тумбаче, червени кецове марка Пумяу и червен помпон за разкош? Да не забравяме и отличителното черно петно на дясното око, което според чичо Коля му е родилно по наследство от неговия прадядо– пират.
Втората книжка от поредицата, „Книга за вкусната и пъргава храна на котарака Помпон“, продължава традицията на веселите игри и закачки на хранително-вкусова котешка тематика. Помпон неизменно съблюдава главните котешки заповеди: котаракът трябва да поспи и после да похапне, а след това още да поспи и пак да похапне. Логично, в главата му се въртят няколко основни мисли – за вкусни рибки, за вкусни мишки, за вкусни птички и за (естествено) вкусни саламчета.
И така, книгата за вкусната и пъргава храна на Помпон условно е разделена на три части, пълни със съвети за начинаещи рибари, за начинаещи мишколовци ... 
В рубриката "Времевърт" ви каним на пътешествие из страниците на златните детски книги. Понякога те са твърде отдалечени от днешните деца и се нуждаят от подкрепата на възрастните, за да влязат в живота на малчуганите. Друг път предлагат пътешествие назад в детството с красиви илюстрации, които са вълнували съзнанието на поколения.
Вярвам, че за много от порасналите деца приказките на Андерсен са неразривно свързани с красивите издания в голям формат, илюстрирани изящно от италианеца Либико Марайа. Дълго време старите издания от 60-те години на ХХ в. можеха да се открият единствено в старите семейни библиотеки или по антикварните книжарници. За радост на почитателите им, изд. "Миранда" започва преиздаване на някои от най-известните издания с илюстрации от Марайа, като началото поставят "Дивите лебеди и други приказки".
Едва ли ще е нужно да правя преразказ на добре познати произведения като "Храбрият оловен войник", "Цветята на малката Ида", "Дивите лебеди" и "Грозното патенце" - всички те са включени в изданието, но са и добре познати на родителите, а вероятно и на децата. Затова ще 
Как се става голям лош вълк като чичо Зълчан? Сигурен съм, че това е първата мисъл, с която се буди рано сутрин всяко подрастващо вълче. После отива с огромно желание в Колежа по коварства, за да спечели своя Златен медал за лошотия. Да, бе, да – бас ловя, че Малчо Вълчо не мисли така!
Привлякох ли вниманието ви, палавници такива? Така е, дори лошотията има своя чар и Йън Уайброу го доказва в „Книга за Лошотията“, първата книжка от поредицата „Малкият вълк“ (изд. „Миранда“). Падам си по доброто форматиране и писмата на Малчо Вълчо, разказващи за преживяванията му в Страшната гора и по пътя към колежа на чичо Зълчан, ме забавляваха доста. Това добре направено издание комбинира играта с поуките и дава чудесни поводи за всеки родител да разговаря с детето си, докато му чете вечер.
Умелото смесване на стереотипи за това какво е да си лош и чаровната непохватност на Малчо, разказана през несполуките му по пътя към Златния медал за лошотия имат голям потенциал за прекарване на забавно и същевременно възпитателно време с малчуганите. Нещо повече – „Книга за Лошотията“ съдържа и игри, които