Малкият Вълк и неговите забавни неволи

Познавам художникът чичо Коля Воронцов от авторската му поредица за симпатичния котарак Помпон, като особено ми допада чувството му за хумор (можете да го откриете не само в текста, но и в рисунките) и играта с думи. Затова бях приятно изненадана, когато забелязах характерните му илюстрации на корицата на поредицата “Малкият вълк” (изд. Миранда). В нея чичо Коля е само илюстратор, а автор е британският писател Йън Уайброу.

“Малкият Вълк. Книга за лошотията” ни запознава с най-голямото дете в семейство на кръвожадни вълци, чиито родители са притеснени за него. Той е необичайно добронамерен, послушен и доверчив за вълк (мие си зъбите преди лягане и си сресва козината!!!). Затова против волята му го изпращат в Зверографството в Колежа по коварства на чичо Зълчан с надеждата, че той ще го научи на истинско вълче поведение. Пътят на Малчо Вълчо е дълъг и опасен и добре, че чичо Коля Воронцов е нарисувал подробна карта на пътуването му в началото на книгата, с която често правех справка за движението на нашия герой. Чичо Зълчан и неговото училище обаче не са това, което очаква неопитното вълче и заедно с братовчеда Вик ще трябва да измислят план за справяне със Зълчан.

Във втората книга от поредицата “Малкият вълк. Дневник на великите приключения” Малчо Вълчо и Вик решават да превърнат Колежа по коварства на чичо Зълчан в Училище за Приключения. Задачата е неочаквано трудна, затова наемат съмнителния Мистър Хитър да им помогне с измислянето и построяването на различните атракции. За капак родителите на Малчо Вълчо са му натресли по-малкия му брат Миризливко, който развива мания по трупането на злато. При тези обстоятелства нещата нямат как да вървят по план. Малкият вълк и Вик са въвлечени в дълго и опасно преследване, по време на което ще се изправят срещу фобиите си. При Малкия вълк това е страхът от силни гърмежи, а при Вик – непоносимост към сняг.

Уайброу е избрал интересна форма да разкаже перипетиите на Малчо Вълчо – под формата на писма до неговите родители. Те са кратки и забавни, често показват колебанията на вълчето относно правописа (познато на малките читатели Laughing), а подписите му в края на писмата неизменно са повод за усмивки. Сюжетите на Уайброу не са особено заплетени, но наивността на Малчо Вълчо е затрогваща и е трудно да не станеш съпричастен на неговите затруднения. Чрез този добре познат похват авторът увлича децата в проблемите на Малкия вълк и Вик, а пъстрите и забавни илюстрации на чичо Коля Воронцов великолепно допълват историите за вълчите приключения. Всичко това прави книгите за Малкия вълк увлекателни, забавни и лесни за четене за децата на възраст от 7 до 10 години. Ако сте започнали да се притеснявате, че нямат особена възпитателна стойност, успокойте се. Йън Уайброу не е пропуснал да покаже важността на приятелството, нуждата да се изправиш пред страховете си, за да ги победиш и че всъщност не е толкова лошо да бъдеш добър. Дори когато си вълк.

Вижте и ревюто на Алекс от AzCheta.com за “Малкият вълк. Книга за лошотията”.

Автор: Лора Филипова