Шонин Макгуайър: Книгите от „Своенравните деца“ са деликатно взаимосвързани

Издателство „Кръг“ отговорно и методично се е заело да издаде на български цялата фентъзи поредица „Своенравните деца“ на американската писателка Шонин Макгуайър. След „Всяко сърце е врата“ и „Долу сред вейки и кости“, от няколко дни на пазара е и третата книга от поредицата – „Под захарните небеса“.

Шонин Макгуайър е родена в Мартинес, Калифорния. Увлича се по фентъзи културата от малка и бързо набира световна популярност с книгите си, някои от които пише под псевдонима Мира Грант.

Носител е на наградата на Джон У. Кембъл за 2010 г. за най-добър млад писател, а романът й Feed е определен за книга на годината на Publishers Weekly за 2010 г. През 2013 г. тя става първият писател с пет номинации в една година на наградите „Хюго“.

 Докато екипът ни чете „Под захарните небеса“, ви предлагаме интервюто на Макгуайър, осъществено и предоставено от българския издател, в което тя отговаря на въпроси от българските читатели и фенове на „Своенравните деца“.

– Какви са писателските ви навици? По кое време на деня пишете, по колко часа на ден, имате ли изградени ритуали, свързани с писането?

– Аз съм писателка на пълен работен ден. Събуждам се сутрин и сядам да пиша. Пиша, докато не достигна целта си за деня, и чак тогава спирам. Нямам никакви специални ритуали. Писането е прекрасна работа, но си е работа и каквито и да било ритуали ще ме затруднят да я върша ежедневно.

– Има ли тема, която Ви плаши като авторка, или свят, за който все още не се осмелявате да пишете?

– Няма теми, които да ме плашат. Избягвам да пиша за теми, по които нямам какво ново да кажа. Понастоящем не чувствам, че някой има нужда да знае мнението ми относно сексуалното насилие например, така че не възнамерявам да пиша за това. Ако имате история, нищо не е страшно.

– Всичките Ви своенравни деца са много различни едно от друго и всяко носи различен свят у себе си, но кой беше първият герой, когото измислихте и около когото се завъртя вселената на поредицата?

– Не работя по този начин. Първо дойде светът и героите израснаха около обстановката и нуждите на историята, която разказвам. Първият персонаж, който срещнах и наистина усещах, че познавам, беше Суми. Прекрасно е да прекарваш време със Суми.

– Какво Ви вдъхновява да пишете?

– Всичко.

– Кой даде идеята за поредицата?

– Дойде от песен, която написах през 2008-а. Казваше се „Като зли момичета, се спасяваме сами“.

– Имате ли муза и коя е тя?

– Аз съм собствената си муза.

– Светът зад моята врата е….

– Личен. Между мен и каквото и да е от другата страна.

– Били ли сте в България и какво знаете за страната?

– Все още не, но бих отишла с удоволствие.

– Какво бихте казали на българските фенове за поредицата?

– Книгите от „Своенравните деца“ са деликатно взаимосвързани. Едната води към следващата, понякога по неочевиден начин. Надявам се да ви хареса да откривате свързващите звена и различните начини, по които се подхранват взаимно.

Ако търсите и други идеи за четива в поджанра портално фентъзи, вижте нашите предложения тук.