Долу сред вейките и костите на стереотипи и ограничения
„Долу сред вейки кости“ (изд. Кръг) е втората книга от поредицата „Своенравните деца“ на Шонин Макгуайър. В нея във фокуса на историята са близначките Джак и Джил, а действието се развива преди събитията във „Всяко сърце е врата“.
Селена и Честър Уолкот са идеално семейство, за което безупречната репутация пред съседи и колеги е най-важното. Двамата изобщо не са от родителския тип, но раждането на дете им изглежда необходимо допълнение към съвършения им социален образ. Както знаем от Робърт Бърнс:
„И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.“
Вместо мечтаното спретнато и учтиво момченце (в случая на Честър) или изящна принцеса (в случая на Серена) се раждат близначките Джаклин и Джилиан. Родителите прикриват дълбокото си разочарование и опитват да направят най-доброто с наличните две деца. Серена си избира Джаклин и не й оставя никаква възможност да бъде нещо друго освен идеалната малка безмозъчна красавица. Честър избира Джилиан и започва да я моделира в енергичния син със спортен дух, който така и не е получил.
Неспособни да се справят с бебешкия хаос и изискванията за всеотдайност, още в първите дни след раждането Честър и Серена спешно викат майката на Честър да помага. Тя се грижи с внимание и любов за момичетата до петата им година.
Бабчето Луиз е противотежест на Честър и Серена и е единственият шанс на Джак и Джил да израснат нормални хора.
„Беше опитала да окуражи момичетата да бъдат себе си, да не се поддават на стриктните роли, които родителите им начертаваха все по-отчетливо с всяка изминала година. Беше се опитала да се увери, че са разбрали за стотиците, хилядите, милионите различни начини да бъдеш момиче, и че всички тези начини са стойностни, че никой от тях не е грешен.“
Джак и Джил растат напъхани всяка в своя стереотип. Всяка се чувства ограничена от натрапената й роля и лишена от възможността да експериментира. Постепенно неприязънта им една към друга расте и сестрите се отчуждават.
След баба Луиз не е останало почти нищо, освен блед спомен и сандък със стари дрехи на тавана. Именно този сандък се оказва вратата към света, в който отегчените 12-годишни Джак и Джил могат да бъдат каквито решат.
Двете се озовават в суровия свят на враждебното Тресавище, със застрашително надвиснала огромна кървава луна, вампири, вманиачени учени и безброй други скрити и явни опасности. За пръв път Джак и Джил могат сами да избират пътя си. Водена от натрупани обиди и подтискани желания, всяка от тях избира страна и пътищата им се разделят. Докато не се отвори врата към света, в който са родени.
„Долу сред вейки кости“ е книга, която разказва не само за изборите, пред които са изправени децата, но и за вредата от стереотипите, натрапените от родителите роли, липсата на любов и разбиране.
Тази втора част на поредицата е колкото за тийнейджъри, толкова и за родители. За мен като родител тя беше много по-интересна и по-плашеща от „Всяко сърце е врата“. Уплашиха ме не толкова злокобната атмосфера на Тресавището и вампирските заигравки, колкото осъзнаването, че с изборите и очакванията си може би вредя на децата си и ги поставям в калъпи.
Честър и Серена са кошмарни родители, които възприемат децата си само като аксесоар към перфектния си живот. Те така и не си дават труд да опознаят двете момичета. В тяхно лице Макгуайър отправя въздействащо предупреждение към всички родители.
„Долу сред вейки кости“ е много добре написана история, с въздействаща зловеща атмосфера, изобилие от теми за размисъл и препратки към класически литературни произведения. Ако имате проблем с хорър елементите или връзките между еднополови партньори обаче, това не е вашето четиво.
Преводът отново е на Майре Буюклиева, а корицата на Стоян Атанасов. Аз съм в очакване на третата част, която вече се задава на книжния хоризонт.
Вземете книгата с код DK19 от
Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg.
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.