Преди години у нас излезе „Снежната сестра“ и ни плени с разкошните си илюстрации и затрогваща история. Тогава не подозирахме, че книгата е първа част от „квартет“, посветен на природата и човешката душевност. Сега Мая Люнде (текст) и Лиса Айсату (илюстрации) отново ни предлагат пиршество за очите и въображението в „Повелителката на слънцето“ (изд. „Унискорп“).
Предизвикателният превод от норвежки отново е поверен на Стела Джелепова.
Какво ще откриете в книгата?
Лиля живее в свят, потънал в здрач и дъжд. Безцветен свят, който ограбва пъстротата на усмивките и щастието. В него никой не се засища или затопля докрай, цветята са само спомен, а децата почти не растат. Сезоните съществуват само в приказките, а слънцето вече не стои на мястото си високо в небето.
Момичето живее само с дядо си – мълчалив и дистанциран старец, който работи неуморно в своята оранжерия и отглежда всички зеленчуци и плодове за хората в селото. Един ден Лиля престъпва забраната на дядо си и влиза в оранжерията. Вместо силни и здрави зеленчуци, момичето намира само няколко едва покарали растения и множество празни саксии. Лиля проследява дядо си дълбоко в близката гора, докато се озовава в тучна долина, обляна в светлина, топла и плодородна. Там среща Момчето и Кучето – единствените градинари, които се грижат за обграждащото я изобилие.
Скоро Лиля научава, че тайнствената Повелителка на слънцето е съумяла да свали огненото кълбо от небесата и да го затвори в близката пещера. Въпросът е защо? Преди да разберат причината, двете деца освобождават слънцето от затвора му. Надеждите им са да върнат светлината и топлината на всички. Вместо това на земята се възцарява изпепеляваща горещина.
Прочит под лупа
Вероятно бихте предположили, че книгата е посветена на лятото, както „Снежната сестра“ – на зимата. В действителност обаче „Повелителката на слънцето“ възхвалява сезона, който героите само мечтаят да видят: пролетта. Независимо от това, втората част от тетралогията е осезаемо по-меланхолична и минорна. Настроението на читателя или е в унисон с ръмящия дъжд, или се издига рязко като летяща птица. Сюжетът също е ту детско-юношески, ту не.
Илюстрациите на Лиса Айсату напълно кореспондират с текста и оставят усещане за помрачена радост въпреки наситените ведри цветове на някои разтвори.
Историята съдържа в себе си много приказни елементи, като за съжаление на моменти поражда известна нелогичност и непоследователност. Отношенията между героите обаче са достатъчно реалистични, за да ги представят в пълнота и да отразят надеждите и страховете им.
Характерно за поредицата е вплитането на магията, сезоните и особено трудни емоционални теми. В „Повелителката на слънцето“ читателите ще се сблъскат със загуба, отчаяние, отчуждение и последици от различни травми, но също и със стаена обич, грижа, смелост.
Идеи за разговор
- Трудно ли е да се говори за чувствата?
- Потискали ли сте пориви на обич? Защо?
- Какво символизира слънцето в книгата?
- Може ли да се живее във вечен мрак или вечна светлина? (буквално и метафорично)
- Какъв е вашият начин да се справите с болка или загуба?
- На кого не сте се осмелявали да покажете своята привързаност? Кое ви възпира?
„Повелителката на слънцето“ е история за здрача навън и мрака в нас, както и за светлината, която струи от доверието и обичта. Въпреки известната абстрактност на сюжета, книгата ще развълнува читателите с по-изразена чувствителност и волно въображение.
Припомнете си “Снежната сестра” тук.
