Понякога се питаме, дали ако бяхме едни или други, нямаше да ни е по-добре. Ако бяхме по-високи или по-сръчни, по-добри математици или пък родени с талант; ако само бяхме по-богати или бързи, ееех.
Как човек започва да въздиша „ех, ако бях….“ и какво се случва, когато се усъмниш в себе си, ще разберете от „Бети морското свинче“. Изд. “Пътечки”/„Timelines” запознава малчуганите с чаровната история, написана от Мадлен Отеншлегер и преведена на български от Станислава Петрова.
Какво ще откриете в книгата?
Бети е игриво малко зайче, което живее весело с другите зайци от двора в уютния зайчарник. Вярно, Бети е малко по-различна. Тя е по-малка, има по-незабележими уши и опашката й не представлява симпатичен помпон. За сметка на това Бети е чудесен играч на криеница, обича да играе на гоненица и да похапва вкуснотии с дългоухите си приятели. И най-важното от всичко – умее да свири с уста, като така предупреждава другите зайци да се скрият бързо от Лисан Лукан.
Един ден в зайчарника идва неочакван гост – големият и прекрасен заек-пътешественик Оскар, който моментално очарова всички. За изненада на Бети, той само й се присмива лудешки и й казва, че тя не е никакъв заек, а „свинче“. Чакайте…май беше „полско свинче“. Какво е това непознато животно „полско свинче“?
Постепенно Бети разбира, че наистина е различна. Спира да се радва на живота, разсърдва се на старите си приятели и побягва в гората. Струва ли си това?
„Бети беше ядсосана. И още как!
И все още беше тъжна. Тъжна и ядосана, иначе казано – тъждосана.“
Прочит под лупа
На повърхността „Бети морското свинче“ е история за приятелството. Случва се да се скараме с приятел, дори да се нагрубим взаимно поради невнимание или яд (особено при по-малките деца). Това не значи, че с дружбата ни е свършено. Напротив! Понякога точно след най-голямата караница, следват най-забавните игри. Оказва се, че по-важно е това, което ни свързва.
В дълбочина обаче стои начинът, по който се (само)определяме. Кои сме ние като идентичност, какви сме и как всъщност разбираме това? Част от процеса е свързан именно с оглеждането в другите, намиране на себе си спрямо тях. Всички обаче имаме своите различия и бихме загубили толкова много, ако непрекъснато правим сравнения и се опитваме да приличаме на този или онзи.
Книгата може да е и добра основа за разговор относно чувствата и как се справяме с тях. Често гневът не е добър съветник и ни кара да правим или изричаме неща, които не са ни присъщи. Тъгата пък ни отделя от другите, обгръща ни с невидимо одеяло и ни скрива от света. Тайната е, че не е нужно да бъде така. Начините за справяне с емоциите и чувствата се учат и с времето ставаме по-добри.
В допълнение „Бети морското свинче“ може да се разгледа и по-символично и философски. Да бъде повод за открит диалог относно осиновеното дете, детето с видими физически особености или онова дете, което не успява да намери общото между себе си и другите.
Идеи за разговор
- Какво ни прави тези, които сме? Тялото, любимите игри и лакомства, уменията ни?
- С всички приятели ли си приличаме? По какво?
- А по какво се отличаваме един от друг?
- Какво правим когато сме тъжни или ядосани? А когато сме тъждосани?
- Как реагираме когато се чувстваме излъгани?
Излиза, че май е по-хубаво да се харесваме такива, каквито сме – с по-малки уши или без опашка помпон. В крайна сметка, за да се насладиш на един танц попо-лопо, да споделиш вкусното ястие или да полудуваш с приятелите си, няма никакво значение дали си заек, полско или дори морско свинче.
