Коледа в сърцето на “Снежната сестра”

Някога чудили ли сте се защо някои истории са “класически”, а други не са? Те са преминали дълъг път през времето, очаровайки с езика и посланието си, и ние всички ги познаваме. Но тъкмо понеже ги познаваме толкова добре, имаме нужда и от нещо различно, по възможност също толкова хубаво!

Обикновено чета книгите за децата ми преди да им ги дам. Или просто ги четем заедно. “Снежната сестра” на Мая Люнде (изд. “Унискорп”), обаче, беше подарена на дъщерите ми с голяма препоръка, на която се доверих без колебания.

Разгледах я, преди да я предам в детските ръце, защото това е една от най-красивите книги, които изобщо могат да се видят! Илюстрациите са дело на Лиса Айсату и са фантастични – портокалът, украсен с карамфил, може да се помирише, снегът скърца под обувките, а коледните играчки блещукат точно както се случва, когато примижите с очи срещу лампичка и светлината се пръсне на отделни капки!

Бързината, с която книгата беше “скришно” прочетена, разпали любопитството ми. И една вечер, неусетно, прекарах часовете до среднощ, затваряйки накрая и последната страница.

Историята започва няколко дни преди Коледа, когато всичко би трябвало да е изпълнено с радост, смях и аромати. Навярно за повечето хора е така. Но в дома на Юлиан царят тишина и мъка, докато той и семейството му се справят със скръбта си по починалата му сестра. По всичко личи, че тази година празниците и веселието ще подминат тяхната къща.

“Мама с все същата прическа, татко с все същите очила. И все пак през последната половин година се бяха променили. Сякаш до мен стояха техни двойници. Двама двойници, които не знаеха какви бяха преди мама и татко.”

Точно тогава Юлиан среща Хедвиг – чудато момиче, облечено от глава до пети в червено, усмихнато до уши и говорещо с най-особените думи. Тя се оказва точно приятелката, от която Юлиан има нужда, а къщата, в която живее, е най-коледното от всички коледни места на света!

“И докато седяхме в кухнята и пиехме какао със сметана, и се сдобивахме с големи бели мустаци като на стари дядовци, аз си помислих, че не само тя се радва на запознанството ни. И не просто се радвах, ами имах странното чувство, че срещата ни е важна…”

Около Хедвиг, обаче, витаят тайни. Защо ли винаги е сама у дома? Защо къщата й е толкова хубава, но и толкова загадъчна? Кой ли е старецът, който има ключ за Вила Вейка, но никога не влиза? Кое ли е това, което Хедвиг премълчава?

Както в класическите коледни истории, така и в тази Юлиан загубва много, преди да открие, че вече има всичко, от което се нуждае. Насред болката, самотата и разочарованието се раждат приятелството, обичта и помирението.


“Всеки път, когато вали сняг, може да си мислиш за мен – рече тя. – И да си спомняш, че аз съм във всяка една снежинка.

– Ти си моята снежна сестра – прошепнах.

“Снежната сестра” ще ви омагьоса и разплаче, ще ви накара да изпечете дузина тави със сладки…а накрая?

Накрая ще поискате да прегърнете силно любимите си хора, защото Коледа е там, където са и те.


 

Вземете книгата от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.