“Писмото за краля” – завладяваща рицарска история

В средата на януари се оказах повален от коварен грип и нямах особен избор, освен да си остана у дома и да се отдам на пиене на чай и четене на книги. Ето как за първи път разгърнах „Писмото за краля“ на холандската писателка Тонке Драхт.

Българското издание с рисунки на самата авторка е дело на издателство Емас (превод на Василка Ванчева) и е част от поредицата им „Европейски разказвачи на ХХ/ХХI век“. Още от момента, в който преди 2 години открих по препоръка на сайта „Мадам Даутфайър“, това стана една от любимите ми литературни поредици. Разгръщам всяка от публикуваните в нея книги с нетърпение и почти винаги се оказва, че съм попаднал на нещо безкрайно интересно и неочаквано. Така е и този път.

Докато отпивам от сиропа за кашлица, се пренасям в кралството на Дахонаут в нощта на последното изпитание, което очаква Тюри и неговите другари – бдение, предшестващо утрото, когато те ще бъдат посветени в рицарско звание от владетеля на Дахонаут. Тюри се готви за този момент от много месеци – бил е оръженосец, след това е служил при кралските воини, овладял е оръжието, събирал е познания. И което е най-важното – доказвал е своята преданост, храброст и честност, качествата, които отличават един бъдещ рицар. Точно в тази нощ край тъмния параклис обаче се появява мъж в черно, който отчаяно дири помощ. Той моли Тюри да отнесе едно изключително важно писмо, предназначено за краля на Юнаувен, съседното на Дахонаут кралство. Въпросът е на живот и смърт, а тайнствени врагове се опитват да се доберат до писмото и да попречат всячески то да достигне до своя получател.

Време за размисъл няма, а надали в навечерието на дългоочакваното събитие Тюри трябва да нарушава бдението си. Младежът обаче се доверява на своя инстинкт и решава да помогне на тайнствения непознат. Така се оказва въвлечен в едно приключение, изпълнено с опасности и многобройни предизвикателства, което ще го отведе далече от родния му край, от неговите близки и приятели. Дали Тюри ще успее да достигне до далечното и непознато кралство Юнаувен и да предаде посланието, което явно е изключително важно за съдбата му? Какво го очаква там? Какво съдържа писмото? Дали Тюри ще остане сам в изпълнението на своята мисия? Дали ще се окаже достатъчно силен, за да преодолее препятствията, които ще срещне и дали ще успее да се измъкне от многобройните преследвачи?

Историята е изключително завладяваща, а авторката съумява да поддържа напрежението до самия ѝ край. Непознатите земи ще ви очароват и ще ви се прииска и вие да се отправите към тях, а Тюри несъмнено ще спечели вашата симпатия. С интерес следях всеки един от образите, с които Тюри се среща по своя път. Срещи, които постепенно го променят, отдалечават го от младежа, който виждаме в началото на историята, за да се оформи постепенно пред нас образа на един млад, неуморим и всеотдаен рицар. Тюри следва неотклонно своя път, оставайки верен на обещанията си и точно това го прави един класически герой, който е трудно да бъде победен. А ние си припомняме, че дори и в най-трудните моменти не трябва да губим надежда, защото често точно тогава съдбата ще ни помогне.

Авторските илюстрации са прекрасни и много стилни. Тонке Драхт е учила в Кралската академия по изкуствата и се е занимавала с илюстрации на книги на други автори. В началото на книгата читателят ще види и една карта, която ще му помогне да си представи по-добре пътя на младия Тюри. На мен тази карта ми напомни детството ми, когато самият аз рисувах карти на въображаеми страни, морета и приказни градове, измисляйки си безброй истории, докато просто си стоях с молив пред белия лист. Ако не сте пробвали, струва си да опитате.

„Писмото за краля“ е едва втората книга на Тонке Драхт, но през 2004 г. получава наградата “Griffel der Griffels” за най-добра холандска детска книга за последните 50 години. Ако ви напомни за „Хобит“ или „Властелинът на пръстените“, вероятно ще ви бъде интересно да узнаете, че авторката открива Толкин, след като вече е издала своята книга.

И докато в Холандия Тонке Драхт е много добре позната, в останалия свят това съвсем не е така. Беше ми любопитно да разбера, че българското издание всъщност се появява почти по същото време, както и английското. А ето и нещо любопитно за начина, по който английският издател промотира книгата: 100 копия от нея са оставени в лондонското метро, където трябва да бъдат открити. Във всяка книга има писмо към бъдещия читател, което е запечатано с восък. А седмичното издание за деца First News, вдъхновено от Драхт, обявява състезание, с което предизвиква своите читатели да им пишат писма на всякаква тема. Наградата е поразителна – победителят получава за библиотеката на своето училище купчина книги, висока колкото е висок и той самия.

За мен „Писмото за краля“ постави началото на една поредица от книги за рицари и се надявам, че ще вдъхнови и вас за приключения. А ако се чудите как да продължите след това, ще ви подскажа едно друго интересно заглавие – “Малкият рицар Тренк“.

Още информация за Тонке Драхт и историята на създаването на романа “Писмото за краля” може да прочетете тук.

Автор: Владимир Аргиров