Отново за ПАДНГТН :)

Вече познавате ПАДНГТН. Мечето, кръстено на лондонска жп гара. Мечето от Тъмно Перу, което обожава мармалад, прави най-изгодните сделки на пазара, печели приятели където мине и най-важното – постоянно се забърква в шантави истории. И понеже същото това приятелче празнува един от рождените си дни тъкмо през юни, нека си спомним „Отново за Падингтън“ (изд. „Агата-А“).

Оставайки на „Уиндзор гардънс“ № 32 при семейство Браун, за мечето настъпват хубави дни. Обградено от любов и внимание, то може спокойно да се впусне да изучава света, да научи за традициите в Англия, да пие какао с приятеля си – г-н Грубер и…да празнува истинска Коледа!

В първата история, Падингтън се сдобива със старовремски фотоапарат, с който решава да направи семейна снимка. Трудностите го преследват – подредба, фокус, светлина, – но мечето не се отказва за нищо на света. А крайният резултат е повече от впечатляващ – дори за самия фотограф.

Oops

Сметнете ли обаче, че едно тъй необикновено мече като Падингтън може да стои мирно, мнооого се заблуждавате. Опитите му да ремонтира бъдещата си стая, както и да разкрие крадеца на тиквата-рекордьор на г-н Браун, за щастие завършват с добър край, макар и бъркотията да е впечатляваща. И ако да се залепиш с тапети е страховито, още по-ужасяващо е решението на Падингтън да се престори на снежна мечка. Видял сняг за пръв път, малкият перуанец няма никаква представа колко опасно за здравето може да бъде измръзването. Е, всички от семейство Браун го разбраха, стискайки палци меченцето им да оздравее…

Pray

Е, разбира се, на такива необикновени мечета, колкото и да ни притесняват, да правят бели и да треперим над тях, не е възможно да се сърдим. Още повече, когато са тъй мили и дори ни избират подаръци за Коледа. А дали Падингтън все пак знае кой какво иска? Разбира се! Той е толкова интелигентно малко мече, че дори успява да закупи телескопичен простор за г-жа Бърд (друг въпрос е в какво състояние й го подарява Ha Ha)!

„Не беше сигурен кое му беше харесало най-много – подаръците, коледната вечеря, игрите или чаят преди лягане с невероятната мармаладена торта, която госпожа Бърд беше приготвила в негова чест. На завоя спря и реши, че най-сладко от всичко  беше да подаряваш подаръци на хората, които обичаш…“

Всеки от нас носи в себе си по един малък Падингтън: понякога палав, понякога любопитен и винаги добър. А ако се случи да загубим вдъхновението си, трябва просто да си припомним историите за малкото мече от Тъмно Перу, за да открием в тях частичка от себе си!

Вижте какво пожела и бащата на Падингтън – Майкъл Бонд – на българските деца тук.