Мързелан и Мързеланка
В седмицата, посветена на българските автори, след произведенията на Весела Фламбурари, Леда Милева и Ангел Каралийчев, за които ви разказахме, ще ви представим и една приказка в стихове – „Добрите стопани“ на Асен Разцветников.
Защо само една приказка? Защото творчеството на Разцветников е изключително богато и каквото и да прочетете, няма да сбъркате.
За нас обаче приказката за Мързелан и Мързеланка е забавна и толкова любима на много деца, както и на нас самите…
„Край речица на полянка
Мързелан и Мързеланка
си живели във къщурка,
ниска като костенурка.
Ала дъжд ли се извий —
къщичката ще ги скрий,
зимна буря ли завей —
вкъщи ален огън грей…“
Преди време с Карин решихме да направим собствена драматизация по текста на Разцветников – научихме го наизуст, разпределихме си ролите и дори си намерихме костюми. След това разиграхме домашния си театър вкъщи. Резултатът? Страхотен купон, смях до сълзи и едно дете, влюбено в приказките в стихове.
На всички родители, които биха пропуснали да прочетат приказката на децата си, заради вълка и козичката, която той любезно похапва, ще кажа следното: мили родители, това е хранителна верига и не можем да лъжем децата, че хищниците си пазаруват от супермаркета. Колкото до психиката на децата – не се тревожете! „Добрите стопани“ е произведение, което остава в съзнанието на децата с положителните си поуки, а вълкът и козичката са само фон… 🙂
„Но веднъж над божи свят
рукнал едър дъжд и град:
изпочупил класовете,
с меч пронизал листовцете —
и на къщицата крива
счупил керемидка сива.
— Слушай, мъжо Мързелане,
няма то така да стане —
рекла грижната съпруга, —
трябва да поставиш друга!
На̀ — отново падна капка
на съдраната ти шапка!
— Не — съпругът й отвръща, —
грижата за всяка къща
на стопанката се пада!
Я скочи ти като млада
и догде те зърна аз,
всичко поправи завчас!
— Бооже — рекла Мързеланка, —
станала съм вече сянка!
Делник-празник, сряда, петък
шетай пусти женски шетък —
а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!
Никой труд си не направил
и вредата не поправил.
А дъждовната вода
текла, текла за беда…“
[club]