Макс Айнщайн и спасяването на света
Има и такива детскокнижни герои – с несломим дух, завиден оптимизъм и невероятна изобретателност. Част от тях се оказват силни физици, математици и астрономи, с усет към загадките и отговорност към Земята и човечеството. Освен Джордж и Круз Коронадо например такава е Максин Айнщайн. С нея можете да се запознаете в „Макс Айнщайн: Гениалният експеримент“ от талантливото дуо Джеймс Патерсън и Крис Грабенстайн (изд. „Софтпрес“).
Самата Макс е бездомно сираче, което живее тайно над една конюшня. Момичето не разполага с удобства, не се радва дори на електричество и течаща вода, рядко слага храна на масата и няма приятели на своята възраст. Но пък притежава безгранично въображение, любящо сърце и висок интелект и благодарение на тях не не знае що е скука или безнадеждност. Макс не познава родителите си, не помни нищо за ранното си детство и минало. Единственото й притежание е малък куфар, пълен с артефакти, посветени на Айнщайн. Затова великият учен е нейн кумир, а нерядко и нейна въображаема компания.
“Освен това знаеше, че доктор Айнщайн е мразел тестовете. Наричал задължителните изпити в гимназията „кошмар“. В публикациите си споделял, че подходът с интелектуалното любопитство е много по-успешен начин за учене от зубренето преди изпит. Веднъж даже отбелязал, че е цяло чудо как любопитството е оцеляло покрай задължителното образование.“
Макс не ходи на училище, но редовно посещава лекциите в близкия университет. Това, което не знае, е, че две организации се интересуват живо от делата й и имат планове за бъдещето й. Един ден Максин е отвлечена от мистериозни мъже, представители на Корпорацията – съмнителна организация с користни цели. Те я настаняват в сиропиталище, за да я скрият от далеч по-алтруистичните си конкуренти – „Институтът за създаване на промени“ (ИСП). Там обаче я откриват Шарл и Изабел от ИСП, които успяват да я измъкнат с хитър план.
Така Макс се озовава на тайно място заедно с още 8 деца, гениални в различни сфери. Те са избраници от цял свят и носят на плещите си отговорността за спасението на планетата. Скоро потеглят на първата си хуманитарна мисия в далечна Африка, ала разбират, че Корпорацията ги следва по петите. Оказва се, че не е толкова лесно да сториш добро, а чуждото нещастие може да бъде нечие благоденствие.
„Но нали животът е именно това. Да поемаш рискове. Да се изправяш пред предизвикателства. И ако до теб има някой, откри Макс, ако оцелявате заедно в премеждията, бързо ставате приятели.“
„Макс Айнщайн: Гениалният експеримент“ е роман, но и справочник за множество физични явления и термини. Вплетени в историята и достъпно поднесени, те дават възможност за научаване на изключително любопитни факти без обременяване с академичен език и контекст.
Книгата е чудесно помагало за работата в екип, решаването на проблеми и приятелството. За търсенето на различни решения и подходи след претърпян неуспех. Тя обаче засяга и теми с глобално значение. Такива са опазването на околната среда, нерегламентираният детски труд, потисничеството, както и отговорността към света и другите, която всеки от нас носи.
„Вярно е – съгласи се Макс. – Най-сигурното място за кораба е на пристанището. Но не за това е построен.“
Безспорно Максин е удивително момиче с ясен фокус и висока мотивация за учене и развитие. Тя е твърде различна от масата хора около нас, което може да направи образа й твърде далечен за читателите, но именно заради това може и да ги плени. Малко е тъжно, че гениалните деца в книгата не умеят да вършат типично детските неща. Не разказват истории около огъня, не похапват лакомства и не карат ролери, а предпочитат да дискутират теории и феномени, да създават компютърни програми и да четат научни статии. От друга страна, това е добра алтернатива на безцелното сърфиране из мрежата, така познато на съвременните тийнейджъри.
Редно е да се спомене и един тих, ненатрапчив, но силен герой от книгата. А именно – самият Айнщайн. Чрез множеството цитати и въображаеми диалози той е представен не просто като велик учен, а като реално съществувал човек със свои интереси, хобита, хубави и лоши моменти. Защото науката не е достъпна единствено за гениите и професорите. Тя е и за веселяците, за малките и големите, за отличниците и за незабележимите, с две думи – за всички.
