
Ето какво още научихме от Любов Георгиева:
Като възрастен съм… мечтател.
От детството ми липсват… игрите.
Бързах да порасна… за да стана откривател.
Не пиша за възрастни… пиша за малки и големи, защото във всеки възрастен живее едно дете.
Мечтата от детството, която сбъднах е… да разказвам вълшебни приказки.
Наследството на родителите… са децата.
Страх ме е от… суетата и лицемерието.
Любимата ми възраст е… средната.
Емоцията, която искам да изпитат читателите е… радост.
Детската книга е храна за… детското въображение.
Мечта, която е вдъхновена от книга… е реалност за детското въображение.




