Седяхме си двамата кротко,
мълчахме си – Сали и аз.
„Дано все пак нещо се случи!“,
накрая й казах на глас.
И нещото наистина се случва! Появява се един палав котарак с шапка, който довлича със себе си един куп поразии + Нещо Едно и Нещо Две, а те също са пакостници, определено. Така дъждовният ден вече не е скучен за Сали и братчето й в „Котарак Шапкарак“ (изд. Сиела) от Доктор Сюс.
Може би ще ви е интересно да разберете, че тази книжка в рими е написана и издадена за първи път през 1957 г. Зад името на създателя й се крие това на американския писател и илюстратор на комикси – Тиодор Гайзъл. Това сигурно ви подсказва, че освен автор, той е и създател на чудесните рисунки, а и на още един куп произведения за деца. Преди не знаех, че негова е и идеята за слончето Хортън, за което гледах анимационен филм в компанията на детето ми (без принуждение!). Хортън ми е даже още по-симпатичен от шапкарака. И от двамата герои обаче може да се научим на следното – няма случайности нито в лошото време, така и в една нищо и никаква прашинка.
И в двата разказа има по един герой, който да размахва нравоучително пръст (в случая перка от страна на рибката в “Котарак Шапкарак” и лапа от страна на Кенга във филмчето за Хортън). Но в крайна сметка „размахването“ внася доза полезно напрежение в умело разказаните истории.
На корицата за котарака може да прочетете на червен фон „Уча се да чета“, защото книжката е написана с такава цел – чрез рими и прости думи да помогне на американските деца да се научат по-лесно да четат. Преди написването й за това са служели предимно историите за 2 деца (Дик и Джейн), които явно не са били толкова забавни за малчуганите, щом предлагат на доктор Сюс да напише нещо по-интригуващо.
Аз и до днес помня доста от текстовете в читанката за първи клас, интересни и добре подбрани – като разказът за най-хубавото птиче на Георги Райчев, стихотворението „Родна стряха“ на Ран Босилек или народната приказка за най-голямото богатство – здравето. Изобщо първите лично прочетени истории слагат своя отпечатък в паметта на децата. Могат да го правят и по забавен начин.
Нека фактът, че в книжката вали, не ви кара да я четете само в дъждовно време. За идващите горещи дни също би била подходяща, особено за така бавно минаващите понякога часове от обяд до към четири (препоръката е за децата и възрастните, които упорстват и не искат да спят следобеден сън).
Прочетете и отзива на Вал Стоева за Шапкарака и неговите асистенти в шуротиите.
Автор: Искра Йорданова
