Страстта ми към Леонардо да Винчи е пословична… Изчела съм много “възрастни” книги за живота и способностите му, но продължавам да търся нещо ново и неоткрито. Дори приключенията на младия Леонардо от поредицата “Криминалните загадки на младия Леонардо” ме плениха (нищо, че са художествена измислица).
Разказвам ви всичко това, за да не се чудите как, водена от увлечението си по италианския гений, грабнах изданието “Казвам се… Леонардо да Винчи”. Книгата е с интересни корици, с много рисунки и е предназначена за деца в училищна възраст.
Дотук добре, но когато започнах да я чета, текстът ми се стори доста странен. На моменти е прекалено усложнен, а същевременно историята е описана като за по-малки ученици. Това ми създаде известен дискомфорт и дори в момента се затруднявам към коя възрастова група да я класифицирам. Иначе са засегнати всички области, в които Леонардо е творил. Разказът от първо лице пък е интересен като похват и кара читателя да се чувства пряк наблюдател на живота на твореца.
В заключение ще кажа, че книгата е леко странна на фона на останалите четива, с които се сблъсквам в ежедневието си. Но кой може да твърди, че различното е непременно лошо? Може би трябва да подходим умно и да дадем шанс на необичайното…
А ако решите да се специализирате в темата за Леонардо да Винчи, непременно се включете в играта на “Детски книги” и изд. ФЮТ!
Автор: Вал Стоева
[club]
