Как чете… Мая Бояджиева

Мая е на 9 години и живее в Люксембург. Освен да чете, тя обича и да пише и е автор на чудесната книга с разказчета “Защо пиленцата нямат магазин за обувки?”. А сега нека научим повече за читателските й навици:

Представи се! Обичам да пея, да свиря на контрабас, говоря френски и обожавам животните.

Какво са книгите за теб? Разказани от друг истории, които ме карат да се смея, да си представям и да се вдъхновявам самата аз да измислям.

Какво четеш в момента? “Птици, животни и роднини” на Джералд Даръл.

Коя е любимата ти книга? “ГДВ” на Роалд Дал, както и “Антон и Точица” на Ерих Кестнер.

Имаш ли си любимо място за четене? Къде и как обичаш да четеш? Да, в леглото.

На кой герой от книга искаш да приличаш? Няма определен герой, на когото да искам да приличам.

Обсъждаш ли книги с приятели? Приемаш ли техни препоръки? Понякога. Тук, където живея, децата много повече четат комикси и често си разменяме вече прочетените.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? “Пръц -прахът на доктор Проктор” на Ю Несбьо. Беше ми много смешна и ме държеше в напрежение.

Важно ли е за теб в книгата да има илюстрации? Да. Намирам, че книгата става по- богата и по- хубава, когато е илюстрирана.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? Мога да спра по всяко време.

Коя книга би взел със себе си на самотен остров? Библията, написана за деца. Защото вярвам в думите й и знам, че никога няма да ми омръзне.

Ако срещнеш непозната дума, какво правиш? Питам мама или тате.

Четеш ли книги от библиотеката? Да. В нашето училище още от 4-годишна възраст ни водеха в библиотеката и ни четяха книги. Имахме си чантички от плат, в които носехме огромни книги с красиви илюстрации. Бяха големи почти колкото нас самите. Не можехме още да четем, но в нас се създаде традицията да уважаваме книгата. И днес, в 4 клас, има определен ден за ходене до библиотеката.

Защо четеш: по задължение или за удоволствие? Е, понякога предпочитам да играя… Но когато книгата ме е развълнувала, тогава, разбира се е удоволствие.

Нашият екип се запозна задочно с Мая Бояджиева чрез нейната книжка, подарък от родителите й. Кратките истории, които 7-годишната тогава госпожица съчинява след престоя си в Париж, носят духа на естественото любопитство на децата и показват света, в който живеем, през техните очи. Огромният формат на книжката и чудесните илюстрации пък ни доставиха истинска радост, докато се опитвахме не само да вникнем във въображението на Мая, но и да си съчиним наши собствени истории, вдъхновени от нейните разсъждения.