Истории за изчезнали животни – предупреждение за бъдещето

Като дете бях запалена по книгите на естествоизпитателя Джералд Даръл и с интерес четях за неговите усилия да улови, изучи и запази застрашените видове животни. Именно от неговите книги за пръв път научих за птицата додо и злощастната й съдба. Сигурна съм, че и мнозина от вас знаят за нея или за гигантската птица моа, но чували ли сте за тура, тратратратра или глиптодона?

“Малки и големи истории за изчезналите животни” (изд. Прозорец) на французите Елен Ражкак и Дамиен Лавердюн разказва за тях, сблъсъка им с животински вид като човека и последвалото им заличаване от лицето на Земята. Книгата е “инвентар и памет”, по думите на учените Сесил Колен и Люк Вив от Националния музей по естествена история в Париж (и научни съветници на изданието) и от нея ще научите за изчезването на 27 животни (последното е през юни 2012 г., след излизането й през 2010 г.).

Всички описани случаи са удобно разделени в 4 географски зони – Америка, Африка, Евразия и Океания. Разделите започват с кратка информация за местоположението на областта и изчезналите видове в нея. На всеки разтвор е представено едно вече изчезнало животно – информацията на лявата страница е представена под формата на забавен комикс, а на дясната е допълнена от илюстрация в близък план, обобщаваща инфо точка за неговите размер, тегло, местообитание и време на изчезване, както и още няколко интересни факта. За удобство на малките читатели в началото на книгата е включена карта на света, в която са отбелязани всички описани изчезнали животни. В края й пък е поместен кратък речник и схема с хронология на изчезванията.

“Малки и големи истории за изчезналите животни” е луксозно издание – голям формат, твърди корици – и е отличен подарък за всеки малък любопитко (над 6 години), който с удоволствие е готов да скокне назад във времето, когато из Евразия е бродил вълнестият мамут, странстващите гълъби са били истинска напаст в Америка или Австралия е била дом на гиганти. Неохотните читатели също трудно ще се удържат да не се зачетат. Ето и защо смятам така:

  • представените изчезнали животни са много умело подбрани да привлекат интереса на децата – дали с необичайния си размер (от сицилианския слон джудже до гигантския 3-метров ленивец!), злощастната си съдба или предполагаемата си връзка с различни легенди;
  • информацията е представена сбито, интригуващо и с чувство за хумор;
  • историите са богато илюстрирани.

Ако очаквате яростна прирозащитническа книга, която заклеймява безотговорното поведение на човека към природата и останалите животински видове, ще останете излъгани. Макар да споменават, че в повечето случаи основна причина за изчезванията е човекът, липсва всякаква назидателност от страна на авторите. Тяхната цел е да изложат фактите, а окончателният извод е оставен на читателите. Това прави книгата идеален повод за начало на разговори с децата за отношението и отговорността ни към природата.

Автор: Лора Филипова