Порасналите „деца“ на моя и близка възраст си спомнят анимационните сериали, които много са обичали и заради които дори са прекъсвали игрите си (при нас улицата лятото заглъхваше и така баби и дядовци си отдъхваха поне за около половин час). Това за нас бяха „Капитан Планета“, „Мечета с нежни сърца“ и „Плодчетата“. За детето ми са (поне на този етап) – „Маша и мечока“, „Франклин“ и „Тротро“. Маша ни е фаворит („ни“, защото аз и мъжът ми също гледаме), но тя е меко казано палава, затова гледам да я редуваме с по-послушните и по-желани да служат за пример – Франклин и Тротро. При цялата шумотевица около тези герои (можете да съдите за което само по броя гледания на сериите, а Маша и Тротро дори бяха пускани по БНТ1 в „Лека нощ, деца!“), не е чудно, че има издадени книги за четене и оцветяване.
Франклин е рожба на Полет Буржоа (автор) и Бренда Кларк (художник). Идеята за костенурчето хрумва на канадската писателка след раждането на първото й дете (логично!) през далечната за някои 1986. Следват много книги от серията, за които, сигурно се досещате, черпи вдъхновение от случки със собствените си деца. Не случайно Франклин е чувстван близък на малките. Той е добър и търси приятели, винаги е готов да помага, но и на моменти му се мързелува, любезен е, но може и да се гневи, благороден е, но му се случва и да излъже, изобщо „и черно, и бяло зърно“, по думите на Елин Пелин от един много хубав цикъл разкази, т.е. като всеки един от нас.
Историите за костенурчето са поучителни. От тях децата наистина биха могли да извлекат много добри съвети за това как е правилно да се постъпва в определени ситуации, които животът би им поднесъл. Разбира се, така написано, звучи напудрено и клиширано. Толкова малки, те не гледат филмчета и не четат книги, за да учат, а да се забавляват. Но несъзнателно биха могли да копират добрия пример. А това е нашата цел, нали? 
Така във „Франклин и природното чудо“ (изд. ФЮТ), помагайки на приятеля си да преодолее стеснението си да говори пред публика, костенурчето доказва познатата ни пословица „Приятел в нужда се познава“, а и успява да покаже колко е важна работата в екип, защото не е от значение как ще се представи само Франклин пред класа, а Франклин и Зайко заедно. Съпричастност, на която децата се учат с години, първо в училище, а като възрастни – на работните си места.
Във „Франклин и мечето забавляват своите сестрички“ на големите Франклин и Мечо се налага да се грижат за по-малките си сестри. Първоначално те приемат задачата с неохота („нищо ново под слънцето“, като съм започнала с народните умотворения), но постепенно разбират, че малките не са за подценяване. Те също умеят да се забавляват и да участват наравно в игрите. Затова и закономерно следва заключението от страна на Франклин – „Вие сте най-страхотните сестри на света!“. Думи, при които всеки родител би примрял от щастие, особено ако излизат от устата на по-голямото му дете.
Във „Франклин и специалният ден с баща му“ костенурчето разбира, че не е от значение какво прави с баща си, а че е важно да прекарват време заедно. Така дори занимания, които възрастните наричат работа (поставянето на табела, ремонт на покрив, направа на нов барабан), могат да се превърнат в забавление, особено ако помощникът е малък и трудолюбив.
Поредицата за Франклин е изключително богата. Бихте могли да я разгледате в пълния й състав на страницата на издателство „Фют“. Става въпрос за адаптирани текстове, дело на Хари Ендрулат, по така обичния сериал, за който вече споменах.
Автор: Искра Йорданова
