“Ерик” или как да прочетем Фауст с голяма доза хумор и без стихотворната форма
Валерия Велчева е от ятото на белите врани или четящите тийнейджъри/младежи. Тя винаги е много емоционална, когато разказва за прочетените книги, и обикновено ни провокира да ги прочетем и ние. Да видим дали и с какво я впечатлява сър Тери Пратчет при повторния прочит на „Ерик“.
Тери Пратчет е любимият ми автор още от “далечната” 2015 г. Неговите книги винаги са успявали да ме накарат да се почувствам у дома. Помня как преди години бях прочела едно негово интервю, в което казва, че се надява не всичките му шеги да се разбират от децата, защото иначе много би се притеснил за възпитанието, което им дават родителите им. Тогава горделиво вирнах нос и си помислих, че разбирам всички шеги и закачки. Няколко години по-късно осъзнавам колко много съм грешала.
Докато четях “Ерик. Истории от Света на Диска” (изд. Сиела) се смях така, както не се бях смяла от много време насам. Всъщност “Ерик” ми върна една страст към четенето, която беше дълбоко заспала у мен. Днес мога да кажа, че разбирам хумора на Пратчет в контекст, в който никога не бих могла да го разбера преди години. Уверено твърдя също, че след десетилетие, отново ще виждам всичко по друг начин.
Ерик е младо момче, което се интересува само от три неща – да е господар на света, да срещне най-красивото момиче и да живее вечно. Може би някой би тръгнал да търси вълшебна лампа, но Ерик има друга идея – да призове демон. Както обикновено се случва, когато “поръчаме” нещо, то идва с леко съмнително качество. В този случай вместо демон, се появява магьосникът Ринсуинд. Той определено не е способен да изпълни дори едно желание. Или поне така си мисли.
В цялата каша се забърква и проскубаният папагал на Ерик, който може да се, а може и да не се, казва Поли. Сякаш от нищото се появява и един твърде чудат сандък, който си има крака, направо отвратителни обноски, пък и фитилът му е къс. По някаква причина обаче изглежда, че с щракване на пръсти Ринсуинд все пак успява да пренесе цялата банда през време-пространството към трите желания на Ерик.
Верен на себе си Пратчет затвърждава това, което ни учи всяка приказка – внимавай какво си пожелаваш. И с кого се забъркваш. Тъй като изглежда демонската магия има характеристиката да ти дава това, което желаеш, под формата, която най-малко си искал.
“Ерик” е толкова добре написана книга, че може без проблем да се прочете за един следобед. А смехът е гарантиран.
Вземете книгата с код DK19 от Ozone.bg.
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.