През води и гори с Емилиян Станев

На 28 февруари 1907 г. във Велико Търново е роден писателят Никола Стоянов Станев, известен на българските читатели с псевдонима Емилиян Станев. Първоначално учи в родния си град и гр. Елена, където завършва и гимназия. В детските си години често ходи с баща си на лов из Еленския балкан. Това оказва влияние върху бъдещото му литературно творчество за деца, в което присъствието на планината, гората и изобщо природата е неизменно.

В младежките си години Емилиян Станев следва разностранни интереси. Някои от тях разкриват творческите му наклонности – учи живопис, свири на цигулка. После следва финанси и търговия в Софийския университет, а след това 12 години работи като чиновник в Софийска община. През 1945 г. е управител на ловно стопанство в Ловешка област.

След тази година той се отдава на творческа работа, макар че негови произведения се публикуват още от 1931 г. През 1948 г. излиза най-известното му произведение за възрастни – повестта „Крадецът на праскови”, по която има създаден и легендарен български филм. Следват романите „Иван Кондарев”, „Антихрист“ (1970 г.), „Търновската царица“ (1974 г.) и др.

Освен като автор на четива за възрастни, Емилиян Станев е познат и като автор на множество произведения за деца – приказки, повести, разкази и сборници. Може би най-популярна сред българските деца е едноименната повест за лисичето Чернишка и неговия изпълнен с перипетия живот. Приказките му за деца включват „Лакомото мече”, ”Приказка за хитрата сврака”, „Страшната птица”, „Къщичка под снега”, „Пролетна разходка”, „Повест за една гора” и др.

За повестта „Когато скрежът се топи“ Емилиян Станев е вписан в Почетния списък на Международния съвет за детската книга през 1979 г.

Самият писател споделя, че се стреми да пише правдиво, без да променя същността на явленията и характерните особености на животните. Това, което отличава всичките му детски творби, са героите. Почти винаги те са представители на животинския свят – лисици, катерици, бухали, свраки, мечки, зайци и много други. И макар да са им приписани някои „човешки” черти, Емилиян Станев рядко натрапва на малките читатели морални определения като „добър“ и „лош“ за героите си. Неговото убеждение е, че децата сами най-добре могат да преценят, кое животно е добро и кое – зло.

Друга отличителна черта на творчеството му за деца е присъствието на природата и уважението пред този всеобхватен и величествен декор, в чиято сянка минава животът на земните твари.

През 1974 г. Емилиян Станев е избран за академик. Бил е и народен представител. Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г. Умира на 15 март 1979 г. на 72-годишна възраст, а в родния му град Велико Търново се намира къща-музей „Емилиян Станев“.

По случай 100-годишнината от рождението му и като признание за изключителния принос на българския автор към световната съкровищница на литературата и културата, ЮНЕСКО обявява 2007 година за година на Емилиян Станев.

Автор: Лора Филипова