Електроуредите не са това, което бяха с “Гаранционните човечета”

„Гаранционните човечета“ от Едуард Успенски ми попадна в скромна детска възраст в общо издание с „Крокодилът Гена“ и „Чичо Фьодор, кучето и котаракът“ (друго издание на български доколкото знам засега тази повест няма). Отначало се забавлявах с Гена и Чебурашка (а как иначе), а след това като много деца се влюбих в „Чичо Фьодор“ и впоследствие съм я препрочитала десетки пъти.

Но третата повест в книжката, „Гаранционните човечета“, тогава ми се стори върховно разочарование. Дали заради честото споменаване на непознати и безкрайно скучни за мен части от електроуреди и автомобили като кардан и карбуратор или някакво друго съображение, но никак не успях да я харесам. Нещо повече: години наред се подигравах на сестра ми, че е единственият човек на света, успял да стигне до края на книгата и да я одобри при това. Отне ми няколко десетилетия, докато случайно открия втори такъв човек и по стечение на обстоятелствата с него станахме семейство Wink Основно по тази причина реших да дам на книгата нов шанс и този път останах очарована.

Искам да запозная и вас с гаранционните човечета: много мънички хора, които живеят в електроуредите и се грижат за тяхната поддръжка от момента на купуването и доставянето им в нечий дом до края на гаранционния им срок. След изтичане на гаранцията, от фабриката – производител обичайно изпращат хеликоптерче, с което прибират гаранционното човече, за да го командироват отново в друг дом с друг нов електроуред.

Едуард Успенски ни въвежда в дома на едно тричленно семейство, където в момента живеят цели четири гаранционни човечета. Това са Хладилин, пристигнал с новия хладилник, купен за вилата; Прахосмукачев, който (логично) живее в прахосмукачката, Новините на Деня, който поддържа радиото и Иван Иванович Бурé, обитаващ стария часовник с кукувичката Маша. Иван Иванович между впрочем би следвало отдавна да е напуснал, но часовникът е вече демодиран спрян модел и той няма къде да се завърне, а по сантиментални съображения не желае да се преквалифицира.

Веселата компания гаранционни човечета потегля дружно за семейната вила, където попада в двоен капан. От едната страна са орда войнствено настроени прегладнели мишоци, които не желаят да си делят господството над вилата с никого. От другата страна ги дебне Таня – детето на семейството, което основателно подозира, че освен мишките, из дома щъкат и други малки обитатели и се амбицира да ги залови и опитоми. Нейната добра половинка Юшечка е склонна да следва наставленията на майка си и да бъде послушно дете, но лошата ѝ половинка Яна просто не може да се удържи да измисля и да върши пакости.

Дали и как гаранционните човечета успяват да се измъкнат невредими и съумяват ли да защитят професионалната си чест – това ще разберете като прочетете кратката повест. Давам безсрочна гаранция, че няма да има недоволни от отличното чувство за хумор на Едуард Успенски и забавните подробности, с които е изпъстрил света на миниатюрните си герои.

Лично аз направих експеримент с любимите ми деца, които като повечето си връстници не се отличават с твърде благоговейна грижа към вещите си. Разказах им концепцията за гаранционните човечета и защо не е хубаво например нови телефони да се плацикат във вода, защото трябва да пазим гаранционното човече вътре и да уважаваме неговия труд. Децата обаче безцеремонно заключиха, че ако нашето човече не може да плува, от завода вероятно ще изпратят друго след погребението. Какво да се прави, понякога новото поколение е удивително устойчиво на поучения. И това му е хубавото Smile

Автор: Яна Кръстева