Себастиен Перез е познат на българската аудитория от симпатичната поредица „Градината на Здравко“, както и от „Котешки лудории“ и „Най-добрата мама на света“. Но ако мислите, че сте опознали човека и писателя в него, то знайте, че ви очаква изненада!
Издателство „Enthusiast” ни показва едно друго, много по-мрачно негово лице в „Детството на лошите герои“. А заедно с отличителните илюстрации на Бенжамен Лакомб и превода на Силвия Колева, книгата се превръща в истинско пиршество за любителите на мрачните истории.
Какво ще откриете в книгата?
Нека бъдем честни – добрите герои нямаше да бъдат наистина добри и доблестни, ако ги нямаше лошите образи. Светлината изпъква в мрака, доброто се откроява на фона на злото, добродетелта става такава, когато се сравни с безчестието. И макар да сме склонни да приемаме нещата (и хората) в черно-бели щрихи, „Детството на лошите герои“ ни кара да се запитаме какво е направило злодеите такива, каквито са.
Книгата събира изфантазирани истории за ранните години на 20 отрицателни персонажи – някои от класическите приказки, други от фолклора и митологията, а трети от емблематични авторски произведения.
Прочит под лупа
„Детството на лошите герои“ е изключителна по своя замисъл и изпълнение книга, която вероятно ще бъде трудно оценена от българските читатели и по-скоро от техните родители. Мрачна и оголена от лустрото на невинността, тя открива гледка към тъмните кътчета на човешката природа.
Първото, което разбираме, е идеята за корените на злото. А именно, че за него има причини. Точно както и в живота, зад поведението на лошите персонажи стоят самота, изолация, насилие или неглижиране. Всеки от 20-те герои израства от малко дете, белязан на травмата, която продължава да носи.
В книгата обаче са засегнати и множество психологически теми, по-лесно или по-трудно уловими според конкретната история. Така например тази за Кралицата на сърцата разглежда типична едипова проблематика. Текстът за Сет показва вътрешната конкуренция между братя, подклаждана от родителите. Историята за Кралицата магьосница пък проследява конкурентните отношения между майка и дъщеря. Именно заради присъствието на различни психологически комплекси в сборника, той се доближава до откровеността и директността на гръцките митове.
Текстовете са кратки, може би твърде кратки, по-скоро „наченати“, отколкото разгърнати в пълнота. От една страна, това дава простор за въображението и възможности за по-нататъшни интерпретации. От друга, оставя усещане за незавършеност и прибързаност от страна на автора.
Илюстрациите на Бенжамен Лакомб несъмнено са приковаващи! Едновременно зловещи и невинни, те улавят контраста в характерите и съдбите на героите изненадващо точно. А книжните дуети на автора и илюстратора се утвърждават все повече, така че името на единия неминуемо носи асоциации за името на другия.
„Детството на лошите герои“ е категоризирана от издателя за деца на възраст между 6-9 години. У нас, уви, това е по-скоро нереалистично. Заради цензурата върху темите, които родителите представят пред децата си, а и заради преднамереното избягване на редица концепции и понятия, бих посъветвала да се водите от реакциите на читателите у вас, както и от интересите им. Някои деца значително по-леко посрещат негативните сюжети и герои, докати други се разстройват или плашат.
Идеи за разговор
- Познавате ли някое „лошо“ дете? Какво знаете за живота и семейството му?
- Поговорете за поставянето на етикети “добър”, “лош”, “умен”, “глупав” – как предопределят поведението ни, как да променим начина си на говорене, за да не нанасяме травми?
- Обяснява ли миналото действията ни сега? А оправдава ли ги?
- Чия злодейска история не намирате в книгата?
- Измислете я сами! Какво би могло да лежи в детските години за любимия страховит герой?
- Припомнете си книгите/легендите/приказките, от които идват 20-те персонажи.
„Детството на лошите герои“ е идеалното четиво за Хелоуин, ако представите ви за този ден са свързани с по щипка пакост и страх. Извън това, сборникът провокира множество теми, над които можете да размишлявате целогодишно заедно с детето.
