
Първоначално започнах да чета на глас, докато бях бременна, някъде четвъртия – петия месец. Харесваше ми усещането, когато бебето рита, а аз му говоря. Разказах на мъжа ми и той се вдъхнови да му чете. Така ни стана навик и почти всяка вечер му четяхме. Изчетохме “Малкият принц”, “Пипи Дългото чорапче” и книгата на баба Цвета за Южна Америка (баба Цвета е Цвета Брестничка, а книгата е “Пътешествие надолу с главата”, изд. “ПАН” – бел. ред.). Таткото се е приготвил с научна литература скоро. 🙂
Според мен четенето от страна на бащата го приближава към усещането за бременността и наличието на човече там вътре. Освен това е приятно и дава самочувствие, че си активен и допринасяш за доброто на бебето. Поне при нас така се получи, по мое мнение. Иначе сега мъжът ми започна нова работа и по-рядко чете на бебето, но му пее.

—
С интерес ще следим как се променя отношението на Слав към книгите и се надяваме, че Ралица ще ни разкаже по-нататък на какви приключения са се натъкнали в света на словото. Ако вие също имате желание да ни споделите своя опит в четенето от самото раждане, пишете ни на editors@detskiknigi.com.







