“Малкият принц”: мъдростта на едно дете

Вчера се навършиха 115 години от рождението на Антоан дьо Сент-Екзюпери, затова решихме днес да ви припомним едно ревю на Вал Стоева за най-известната му книга, “Малкият принц”. Нашият сътрудник пък Рада Тилкова вече ви разказа за прилива от нови издания на книгата на родния пазар.

Наскоро реших да си направя тефтер и да си записвам всички „умни” пасажи от книгите, които оставят у мен дълбоко впечатление. За да не си прекъсвам нишката на повествованието, отбелязвам страницата с малка хартийка и после се връщам там, за да си препиша мъдростите.

Книгите, в които си отбелязвам по нещичко, са наистина много, но една определено ме порази за пореден път. Започнах да я препрочитам и се оказа, че…май трябва да я препиша цялата. Не, не ви лъжа и за да се уверите сами – ето снимка как изглежда книжката след прочита ми…

Добре, сега вече знаете, че говоря за „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Малка книжчица, уж за деца, а предизвикваща сериозни полемики между възрастните. Сигурна съм, че под статията ще прочета много отрицателни коментари за нея, но…мили хора, всеки има право на мнение. А моето лично е, че книгата е от най-хубавите на света!

За пръв път се сблъсках с нея в Класическата гимназия, когато директорката ни преподаваше „Любословие”. Първите й думи в първия учебен час бяха: „Мили деца, прочетете „Малкият принц”! Като супер примерна ученичка, го направих, обаче тогава май не успях да вникна надълбоко в скритите тайни на малката книжка. В течение на годините няколко пъти я препрочитах и откривах по нещичко ново, важно и интересно, но днес май достигнах до върха на прозрението…

Не бих желала да ви преразказвам историята на закъсал в пустинята пилот, който се среща с едно необикновено момченце и научава за неговия живот, за планетата му, за една овца, едно цвете и една лисица. Не това е важното. По-скоро бих ви приложила теста от началото на книгата с боа отвътре и боа отвън, за да установя дали сте успели да забравите детството си и да се превърнете в големи скучни хора, които искат да видят, за да повярват; които са забравили, че най-важното е невидимо за очите и може да се усети само със сърцето…

Най-доброто, което мога да направя, е да взема мъдрите думи на Гергина Тончева и да ви кажа и аз: „Мили малки и големи деца, прочетете „Малкият принц”! Ще добавя обаче и един съвет: не приемайте историята буквално. Всяка дума в нея е като съкровище, скрито от очите, което може да се открие само със сърцето. Опитомете изреченията, за да станат те точно толкова специални за вас, колкото и за мен 🙂

Автор: Вал Стоева