Честит 3. Март!

 Скъпи млади (а и по-възрастни) читатели,

поздравявам ви с Националния празник на Република България!

На днешния ден преди 134 години в малкото градче Сан Стефано е сложен край на Руско-Турската освободителна война. След дълги години на робство, нашата страна е била свободна. Много от съотечествениците ни са дали живота си за тази кауза – да бъде България свободна страна, в която живеят в мир и разбирателство всички – българи, гърци, турци, евреи, арменци, роми…

Затова на днешния ден трябва да извадим спомените за историята от прашния шкаф, да ги поизтупаме и да се закичим гордо с бяло-зелено-червено, за да почетем паметта на всички знайни и незнайни герои, дали живота си за нашата свобода.

Пожелавам ви никога да не забравяте своята история, своята родина. Макар и понякога тя да не ви харесва и да искате да избягате, носете я винаги в сърцето си и бъдете горди българчета!

Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам –

първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.

(“Аз съм българче”, Иван Вазов)