“Червенорозка и Белоснежка” – любима история, облечена в красиви картини
03.01.2019

Още със стъпването си на българския пазар, американската художничка Рут Сандерсън не остана незабелязана от екипа ни. Красивите и романтични картини, които рисува към познати и обичани приказки, отпращат читателя назад във времето, когато принцовете и принцесите са се срещали често, а роклите са били единственото допустимо за дамите облекло. Нейната четка познаваме от “Дванайсет танцуващи принцеси”, “Снежната царкиня” и “Пепеляшка”, а дойде време да Ви срещнем и с “Червенорозка и Белоснежка” (изд. “Софтпрес”).

Познатата на децата приказка на Братя Грим среща читателя с две сестри – Червенорозка и Белоснежка. Едната е буйна и безгрижна, другата – внимателна и вглъбена. Двете заедно са любящи и нежни дъщери, които живеят с майка си в къщичка край гората, обичат да се разхождат из леса, а животните ги познават и не се страхуват от тях.

В една снежна вечер на вратата им се появява мечок. Гостоприемната майка го пуска да пренощува при тях и постепенно семейството се сприятелява с рунтавия странник. Четиримата прекарват заедно цялата зима, ала с настъпването на пролетта мечокът тръгва да пази съкровището си от алчните джуджета.

Докато събират съчки в гората, Червенорозка и Белоснежка се натъкват на джудже, заклещило брадата си в цепнатината на стар дънер. Момичетата му помагат, но невъзпитаното създание ги нагрубява. Сцената се повтаря още два пъти, при различни обстоятелства, като неблагодарникът отново обижда момичетата за направената добрина.

За всяко зло има възмездие, както е добре известно от класическите приказки. Неблагодарното джудже се оказва и крадецът на съкровища, обрал мечока. Вместо да му прости, рунтавият звяр го погубва, а магията, тегнеща над него, е развалена.

Наглед предлагаща добре позната история, “Червенорозка и Белоснежка” (изд. “Софтпрес”) изненадва читателите с няколко неща. Първо, историята е преразказана от художничката – думите се леят леко и приятно, като разгръщат историята пласт след пласт. Това, разбира се, отчасти се дължи и на отличния превод на Димитър Риков, който е успял да улови стила на Сандерсън и да помогне на нежната история да завладее съзнанието на малки и големи.

Второ, прекрасните маслени картини на Рут Сандерсън са именно онзи детайл, който превръща четенето на добре познатата история в изцяло ново преживяване. Ако сте правили подобни експерименти с детските книги, би трябвало да знаете каква е силата на илюстрациите – те играят с текста и понякога успяват да накарат читателя да види в него съвсем различни моменти, нови и неочаквани.

Трето, твърдите корици и хубавата хартия превръщат приказката в чудесен подарък за детската библиотека. Визуалната култура на човек се развива най-силно в периода 0 – 6 г. и ако детето има досег до красиви издания, оформени добре, с приятна на допир хартия и твърди корици, вероятността да търси красотата в заобикалящата го среда е огромна. Текстът е само един елемент от четенето и за да бъде то изцяло завършено като удовлетворяващо занимание, не трябва да липсва нито един детайл.

Единственото, което през цялото време ме тормозеше, бе обърнатото заглавие – свикне ли с нещо, паметта трудно променя запаметените данни. В моите умствени регистри приказката фигурира като “Белоснежка и Червенорозка”, но този интересен ход на самата авторка безспорно е хитър – може да съществуват хиляди версии като издания и преводи на класическата приказка на Братя Грим, обаче версията на Рут Сандерсън е само една – “Червенорозка и Белоснежка”.

Книгата прочетохме с 4-годишния Даниел в проект “Експериментът”. Историята много му хареса, но онова, което бе по-интересно и за двама ни, бе възможността да обсъждаме картините – да видим как са изглеждали къщите едно време, да поговорим за животните в гората, за фантастичните същества. Красивите картини с множество детайли подпомогнаха разговора ни и превърнаха четенето в истинско удоволствие.

Не пропускайте и другите книги на Рут Сандерсън – няма да бъдете разочаровани:

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар