Днес честваме 129 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено на 6. септември 1885 г. Предшествано от бунтове в различни градове на Източна Румелия, Съединението променя разпоредбите на Берлинския договор от 1878 г., според който големи части от българската държава са отделени в автономна провинция на Османската империя. 
Съединението на Княжеството с Източна Румелия е подготвено от БТЦРК (Българския таен централен революционен комитет), а бунтовете по места завършват с военен преврат, подкрепен от българския княз Александър І.
Благодарение на Русия и лично на император Александър III., Съединението получава дипломатическо и международно признание чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.
С подписването на договора, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Съединението поставя началото на възстановяване на границите на България и присъединяването на териториите, грубо отделени с Берлинския договор през 1878 г. Датата 6. септември е обявена официално за национален празник с решение на Народното събрание от 18. февруари 1998 г.
Нека на днешния ден си припомним значимостта на акта на Съединението и го отбелязваме с необходимото уважение. Защото Шести септември не е само име на улица и по-дълъг уикенд, а бележита дата в нашата история.
Честит празник!
