Велика събота и някои от най-интересните обичаи по света
15.04.2017

В края на Страстната седмица – на душната събота, жените ходят на гробищата и раздават за мъртвите от боядисаните яйца и от великденския хляб. Великден се празнува три дни, като в неделя е Възкресение Христово и всички, празнично пременени, отиват на тържествена служба в църквата.

“Но преди да ви разкажа етнографията на старите хаджи Генчови шалвари, то трябва да ви явя, че той има още два чифта, едните са нови и наричат се чекшири, а другите са чохени. Чохените шалвари хаджи Генчо облича само на Великден, на Коледа, на Богоявление и на Голяма задушница. Тия шалвари имат кафеен цвят и харизани му са от чорбаджи Вълка.”

(из “Българи от старо време”, Любен Каравелов)

Запалената там свещ отнасят вкъщи, като се поздравяват с “Христос возкресе!” Отговорът е: “Во истина возкресе!” Чукат се с боядисани яйца и чието яйце излезе най-здраво – бораккъцач, той ще е здрав и честит през годината. После се отговява с червено яйце и великденски хляб. Черупките от боядисаните яйца се заравят в нивата, за да ражда богато.

“Но да ви кажа право, той не всякога бие момченцата и понякогаж, например на Великден и на Коледа, не само че не повдига над хорските уши ръката си, а сам учи и другите да не бият никого, защото е возкреснал Христос.

- Христос возкресе! – казва хаджи Генчо. – “Правда, мир и любов возкресоша днес и бити людiе господне не подобает.”

Но тука всичката хитрост се заключава в това, че децата по тия празници донасят на хаджи Генча, като на свой учител и возпитател, кравай, червени яйца, черек с ракия и други неща. Хаджи Генчо сам посреща даровете и взема кравая, а после помилва ученика си по образа и рече му:

- Да порастеш, мой синко, до тавана!

Но твърде често навикът е много по-силен и от волята, и от разума и хаджи Генчо понякогаж заборавя за празника и със зло сърце опиня ушите на ония момчета, които му не са донесли кравай; ако е така, то тия не смеят нито да играят, нито да припкат по улицата, не смеят ни да се чукат с яйцата си; но най-повече той ги бие за това, защото не знаят науст “Христос возкресе” и “Ангел вопияше”.

(из “Българи от старо време”, Любен Каравелов)

На Великден традицията повелява младоженците да гостуват на родителите си, на кумовете и девера, като им носят каниска – кошница с боядисани яйца, шарени яйца и великденски краваи. Домакините също даряват младите с яйца. След това всички сядат около богатата великденска трапеза. Когато угощението свърши, връзват люлки на клоните на високи дървета и момите се люлеят, за да не бъдат похитени от змейове и самодиви. Люлеят се и млади жени и деца, за да се предпазят от лоши болести. Девойките пеят обредни песни, а през трите празнични дни на селския мегдан се извиват хора.

Как празнуват Великден по света?

В България писани яйца се раздават на всеки, прекрачил прага на дома, а на Великденската трапеза се провежда и прословутото „борене“. Яйцата се чупят едно в друго, а онзи, който успее да счупи яйцата на останалите, ще е здрав през цялата година. Тази традиция е характерна и за други страни, а в Северна Англия всяка година се провежда световно първенство по борене на яйца.

В много страни по света пък се провежда “търкаляне на яйца”. В Англия и Германия например яйцата се търкалят надолу по хълмовете и това символизира търкулването на камъка пред гробницата на Христос преди възкресението.

През 1814 г. Доли Мадисън, съпруга на президента Джеймс Мадисън, поставя началото на търкалянето на яйца на Капитолия и стотици деца носят своите шарени притежания, за да се включат в играта. През 1876 г. конгресът на САЩ издава забрана децата да играят в парка на Капитолия и президентът Ръдърфорд Хейс отваря поляната на Белия дом за малките участници в търкалянето на великденски яйца.

Традицията е прекратена при управлението на президента Рузвелт, но отново е възобновена от съпругата на президента Айзенхауер. Г-жа Айзенхауер е и първата дама, която отваря събитието за чернокожи деца. Оттогава насам търкалянето на великденски яйца в Белия дом се превръща в традиция.

В Англия яйцата се търкалят по тревисти хълмчета и победител е онзи, чието яйце измине най-дълго разстояние. В САЩ децата търкалят своите яйца посредством лъжици с дълги дръжки, а в Литва състезателите имат правото да вземат яйцата на другите, докоснати от тяхното собствено яйце при търкалянето.

Още една интересна традиция е ловът на великденски яйца, при който на различни места се скриват истински яйца или пък шоколадови, пълни с различни лакомства. Децата трябва да ги открият, а щом състезанието приключи, могат да бъдат раздадени награди в различни категории: за най-много събрани съкровища, за най-голямо и най-малко яйце или за каквото ви хрумне. Играта е много забавна и дори е намерила мястото си в рекордите на Гинес, в които градчето Хоумър, Вирджиния, е включено през 1985 г. с 80 000 яйца, издирвани от 950-те му жители.

В Германия се среща традицията на яйчения танц, при която яйца се разпръскват по пода, а докато състезателите танцуват, не трябва да счупят нито едно яйце. Отново там боядисаните яйца се използват като декорация за дърветата в двора. 

В Унгария съществува обичай момчетата да поливат със студена вода девойките в понеделник след Великден.

Ето какво научихме и за традициите в съседна Гърция от Весела Фламбурари:

ГОСПОЖА ВЕЛИКДЕНСКИ ПОСТ

В Атина е винаги топло и зелено по Великден. Но преди да дойде големият празник, тук се празнуват седемте седмици на великденския пост. За тези специални седмици всяко дете трябва да нарисува Госпожа Великденски пост. Не знаете коя е тя? Ооо… ето я и нея. Да, това е госпожа Великденски пост! Виждате ли, че няма уста? Това е защото пости. Думичката „пост“ означава „не яде“. Освен това Госпожа Великденски пост има седем крака. Точно като седемте седмици до Великден, да… Всяка седмица децата късат по едно краче. А седмото си го пазят. Майките им слагат седмото краче в козунака за Великден. И в деня на празника, който намери крачето в собственото си парче козунак, получава паричка от родителите си. Мдааа… и е много щастлив!

 

ХРИСТОВИ КЪЩИЧКИ

А в големият ден петък преди Великден, когато при нас се минава под масата в църквата… В Гърция правят Христови къщички от цветя. Цялата махала се събира в кварталната църква и решават с какви цветя ще е покрита тяхната Христова къщичка. Всяка махала избира различни цветя. Цял ден се трудят и наместват цветята едно по едно. Не е никак лесна работа. Христовите къщички стават много, много шарени и красиви. И много различни. Вечерта от всяка църква излиза различна цветна къщичка. И всичките заедно правят огромно цветно шествие по улиците на града.

Знаете ли, че…?

1. Най-голямото великденско яйце, изработвано някога, е творение на италиански майстори. През 2011 г. те сътворяват високото 10,39 м и тежко над 7,2 тона яйце!

2. Над 90 милиона шоколадови яйца се продават във Великобритания всяка година, а децата получават средно по 8,8 шоколадови лакомства годишно по Великденските празници.

3. Идеята за великденския заек се появява за пръв път в Германия. Германските деца вярват, че този специален заек оставя писани яйца само на послушните момчета и момичета. Тази традиция е пренесена в Америка през 1700 г.

4. Великден е вторият празник в света, на който децата консумират най-много сладкиши. Първият е Хелоуийн.

5. Когато децата похапват шоколадови великденски зайци, по-голямата част от тях изяждат първо ушите.

6. Шоколадовите яйца се появяват след 1900 г. Преди това са се подарявали писани яйца, каквато все още е традицията в България, например.

7. Най-ранно произвежданите шоколадови яйца били малки и плътни, а не големи и кухи, както сега.

8. Бретцелите се свързват с традиционната великденска трапеза. Смята се, че през 610 пр. Хр. италиански монах използвал останалото му тесто, за да измайстори бретцелите, като прегънал краищата на разточеното тесто така, че да изобразяват ръцете на дете, което се моли.

9. В Швеция няма да срещнете великденски заек, а магьосник!

Не пропускайте да научите повече за самия празник, за традициите и обичаите във всеки ден от страстната седмица, за писаните яйца и за вкусотиите, които можете да сготвите с децата си. Проверете какви спомени пазят Керана Ангелова, Весела Фламбурари и една дама на 80 години за празника Великден.

* Източник на информация за народните обичаи: Шарланова, д-р Валентина, “Български традиционни празници и обичаи”, изд. “Ентусиаст”, София, 2010 г.

** Източник на информация за народните обичаи и традиции: Маринкова В., Крутилин З., Антонова И., “Календарни празници и обичаи на българите”, Българска енциклопедия – БАН, София, 1998 г.

Консултант традиции и обичаи: гл. ас. д-р Калина Мичева – Пейчева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар