Да потършуваш из спомените на Мария
Мария Михайлова или по-позната на децата от квартала като леля Мария ще празнува своя 80-ти рожден ден съвсем скоро. И ако в представите на повечето деца хората на 80 са митологични същества, които не можеш да срещнеш по улиците, тя разбива всички клишета.
Обича да чете тийнейджърски книги (поредицата за Флавия де Лус), харесва разходките в планината (може да се изкатери дори до вр. Вихрен!) и е запален спортен фен. Освен това е страхотна в уроците по предметите в 5. клас и често, докато разговаря с нашия сътрудник Карин, можеш да чуеш някой израз като: „Аз си спомням деня, в който Юрий Гагарин излетя в Космоса“.
Мария Михайлова е и естествен източник на най-различни истории, свързани с народните традиции и обичаи от Добруджанския край. Родена в с. Тодор Икономово, тя пази спомени от порядките на земеделците от едно време, може да разказва с часове и за освобождението на Добруджа от румънско владение, за училищните привички преди 60 – 70 години и за какво ли още не.
Ето какво откри тя за нас в спомените си за Великден:
„Винаги в четвъртък боядисвахме яйцата. Първото снесено за деня яйце се оцветяваше в червена боя, а после мама топваше пръст в тази боя и ни рисуваше кръстче на бузите и челата, за да сме здрави, бели и червени. В петък пък се замесваха козунаците, а на Велика събота се правеше обреден хляб за кумовете и питки за съседи, роднини и гости. В съботния следобед се подготвяше и трапезата за Великден – колеха се агнета и кокошки, измиваха се и оставаше единствено да бъдат опечени навръх светлия празник.
На нас, децата, ни шиеха нови дрешки, с които се пременявахме и отивахме на църква. А през нощта в събота срещу Великден някой добър помощник оставяше на възглавницата на всяко дете писано яйце. На сутринта с приятелки обсъждахме кой колко яйца е намерил и кой ли ги е оставил… Мама винаги казваше, че Дядо Великден е минал и е решил, че съм била послушна. Като поотраснах малко, бях почти убедена, че ролята на този тайнствен дядо се изпълнява от родителите ми, но яйцата никога не бяха от кокошките от нашата махала… За съседните махали не знам, там не съм проверявала. 🙂
Рано сутрин на Великден, докато родителите ни приготвят трапезата, ние, децата, раздавахме на съседите питка, парче козунак и писани яйца. Държа да отбележа, че в нашето село живееха освен българите и много турци, а и арменци, но както ние им раздавахме традиционни ястия за нашите празници, така постъпваха и те. Не си спомням някога да не сме се веселили заедно, да не сме си честитили празниците или да сме живели в отчуждение.
Когато станах малко по-голяма, на два пъти моето венче бе първо в ритуала кумичене и приятелките ми ме провъзгласяваха за кумичка. Щом дойдеше Великден, мама приготвяше специална трапеза за приятелките ми и те ми идваха на гости като кумичка, а аз им раздавах от специалните обредни питки. След великденската трапеза цялото село се изсипваше на мегдана и се извиваше едно весело хоро. Децата пък получаваха парички, за да си купят малки сладоледчета или бонбони.
Спомням си и една малко смешна случка… Родителите ни бяха казали, че на Великден децата не трябва да ядат по цяло яйце, защото ще им излезе ечемик на окото. Явно целта е била да не ни стане лошо, но аз си падах бунтарка и реших да проверя дали наистина ще ми има нещо. Писаните яйца така ми се усладиха, че изядох цели шест. За нещастие, приятелката ми издаде на мама какво съм свършила. Не ме биха само, защото беше Великден, но пък ме наказаха, като не ми дадоха никакви стотинки за сладолед…“
Не пропускайте да надникнете във Великденските спомени и на Керана Ангелова и Весела Фламбурари. Следете статиите ни, посветени на традиционните обичаи по Великден, намерете куп занимавки и вкусни рецепти, които да изпълните с децата си.
Интервюто взе: Вал Стоева