Мост към Терабития – мост към живота
31.10.2016

Катрин Патерсън получава наградата „Ханс Кристиан Андерсен” през 1998 г., а през 2006 година става лауреат и на Мемориалната награда “Астрид Линдгрен”, затова нека си припомним ревюто ни за романа й „Мост към Терабития”.

С него тя е носителка на още много отличия (можете да ги видите изброени на задната корица на книгата). Сега когато съм прелистила и последната страница, ви уверявам, че всички те са напълно заслужени. Макар и публикувана в далечната 1977 г. историята на Патерсън има универсално звучене и лесно намира пътя към детските сърца. Кое дете не се чувствало като Джес Арънс младши когато си мисли, че животът му е крехък като глухарче – едно духване от коя да е посока и всичко се разхвърчава?

Той е малко странно момче, което обича да рисува и тренира усилено, за да бъде най-бързото момче в пети клас. Не познава много от света извън малкото си, бедно и отрудено семейство. Страхува се от промените и това, което светът може да му предложи.

Без да подозира, най-голямата промяна за него ще дойде с нанасянето на семейство Бърк в съседната къща. 10-годишната им дъщеря Лесли с лекота преобръща обичайния порядък в местното училище и в живота на Джес. Игрите в междучасието вече не са същите, а момчето добива нечувана смелост като се сприятелява с момиче (о, ужас!) и не се страхува да показва приятелското си отношение.

Не очаквайте динамиката в книгата да дойде от преживяването на невероятни приключения на висока скорост. Вместо това Джес и Лесли създават своя собствена страна, Терабития, и стават нейните цар и царица. Терабития е плод на въображението на Лесли и нейният начин да покаже на Джес колко голям и интересен може да е светът, колко далечни могат да бъдат хоризонтите. Посещенията в „царството” помагат на момчето да се изправи пред страховете си и да научи да се справя с тях.

Оценявам смелостта на Патерсън като детски автор да предложи такъв драматичен обрат и да изправи малките читатели пред темата за смъртта. При това го прави толкова умело, че романът не натежава прекомерно. Постепенната промяна у Джес и съзидателният начин, по който се справя със загубата, предлагат чудесен житейски пример на децата.

„Мост към Терабития” (изд. Пергамент прес) има много достойнства: с характерен лек и спокоен стил Катрин Патерсън превежда Джес по пътя, който трябва да извърви. Простичкият изказ и малкият обем не са препятствие за психологическата убедителност на всички образи, включително и второстепенните (мис Едмъндс, мисис Майърс). А нали точно това отличава хубавите детски книги – казват ни важните неща разбираемо и вълнуващо?

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар