Какво Не знаеш за Дейвид Маккий и неговия кариран слон
15.05.2015

В кампанията “Седмици на европейските разказвачи: Великобритания” поставихме началото с шарения слон Елмър, който повече от 25 години учи децата на толерантност към различните и на приемане на себе си. Кой обаче стои зад него?

Дейвид Маккий е един от най-популярните британски детски автори и илюстратори с издадени над 50 книжки с картинки, много от които адаптирани за телевизионния екран. Най-известен е с поредиците за карирания слон Елмър, Крал Роло и г-н Бен.

Талантливият автор, илюстратор и художник е роден на 2 януари 1935 година в Тависток, Южен Девън. Още докато учи в Плимутския колеж по изкуствата, започва да продава отделни карикатури на различни вестници, а след завършването си сътрудничи на големи издания като Punch, Times Education Supplement и Reader’s Digest. Първата си книжка издава през далечната 1964 година. Освен собствени детски книги, Маккий илюстрира и книги на други детски автори. Стилът му на рисуване е повлиян от велики творци като Паул Клее, фовистите и Брьогел.

За приноса си към детската литература като илюстратор през 2006 година е номиниран за наградата “Ханс Кристиан Андерсен” от името на Великобритания.

Дейвид е баща на 3 деца и дядо на трима внуци. Смята, че е важно да се чете на децата, защото така те развиват въображението и уменията си. Той все още получава много писма и рисунки от фенове, но не ползва електронна поща, а отговаря на писмата им по традиционния начин. Ходи на кино почти всеки ден.

Шареният Елмър се появява за пръв път през 1968 година, но издателят фалира и тиражът й се изчерпва. Повторната му поява в книжарниците е в леко променена версия чак през 1989 година под знака на Andersen Press. Книжките с истории за карирания слон вече наброяват 22, преведени са на 50 езика и са продадени в над 7 милиона екземпляра.

Ето какво споделя авторът в интервю за Parentdish по повод 25-годишнината от повторното издаване на „Елмър“ през 2014 година:

Когато написахте първата книжка за Елмър, представяхте ли си, че той ще стане толкова популярен по целия свят?

Не. Дори не мислех, че ще бъде издаден в останалия свят. Човек винаги се надява, че книгата му ще се хареса на колкото може повече хора, но когато пишеш или илюстрираш, си по-ангажиран с това, което правиш в момента, отколкото с мисли какво ще се случи в бъдеще. Дори не ми хрумваше, че ще стане поредица.

Посланието в първата книжка за Елмър е, че не е лошо да си различен. Откъде се вдъхновихте за това?

Всичко започна с една рисунка на Елмър. Освен че пиша, аз и рисувам, а по това време картините ми бяха повлияни от Паул Клее и неговите квадратни картини. Правех и много карикатури за вестниците и често рисувах слонове, защото те са приятни за рисуване. Един ден разчертах слон и след като вече имах образа пред очите си, името се появи чрез алитерация: слончето Елмър (elephant Elmer). После си помислих: ‚Добре де, различен е, но иска ли да е такъв? Хората го харесват различен, но дали той иска да е различен?“ И оттук един вид се роди историята.

Смятам, че за децата е важно да знаят, че няма нищо лошо в това да си различен, но е важно да знаят, че няма нищо лошо и да си като всички останали. Затова написах „Елмър и изгубеното плюшено мече“. С тази история исках да покажа, че няма нужда да си различен, за да си специален. Мисля, че всеки от нас е специален, а понякога хората се опитват прекалено усърдно да са различни без това да е необходимо, защото така или иначе сме различни. Затова бъди себе си и точно това е посланието на Елмър.

Първата книга за Елмър завършва с Елмъров ден, когато всички слонове се оцветяват в ярки цветове, а самия Елмър е в „слонско сиво“. Имахте ли някаква конкретна дата предвид за Елмъров ден?

Не, нарочно го направих така, защото ако някой иска Елмъров ден, може да го отбележи когато му харесва. В училищата понякога празнуват Елмъров ден и затова написах „Специалният Елмъров ден“, в който другите животни също могат да дойдат, ако носят маски. Мислех, че и децата могат да идват на техния училищен Елмъров ден с маски.

elmerСмятате ли за важно родителите да четат на децата си от ранна възраст?

О, да. Смятам, че присъствието на книги в дома е от съществено значение. Щом се научиш да четеш, пред теб се открива цял свят на информация. Да не споменаваме всички фантастични книги на света, които очакват да ги прочетеш. Интересен факт е, че детските книжки с картинки са единственият вид книги споделяни от възрастни и деца. Затова са и доста важен вид книги, тъй като именно чрез тях у децата се разпалва ентусиазъм към книгите, който ги превръща в читатели за цял живот.

Какъв е Вашият съвет за насърчаване на неохотните читатели?

Съветът ми е само към родителите: да намерят книжки с картинки, които самите те харесват, и да ги четат на децата. Книжките с картинки обикновено нямат много текст и образите са важни за ангажиране на децата с историята.

Същественото е да се отделя внимание на децата. Сега съществува тенденция всичко да се прави на екран. Предполагам, в много отношения екранът замества печатната книга, но в книгата има нещо приятно. Физическото усещане, мирисът, отгръщането на страниците, фактът, че ако я вземеш обърната, трябва да си я нагласиш. Всичко това. Общуваш с книгата. Мисля, че в книгите все още има магия и е срамно да не си част от нея. А и да виждат реални книжки с картинки вдъхновява децата да пишат и рисуват. Когато децата ме питат „Кога започнахте да пишете?“, аз им казвам: „А вие кога започнахте?“. Така им дават да разберат, че вече са автори и творци.

Четяхте ли много като дете?

Нямахме много книги, защото беше военно време, но всички разказваха истории. Майка ми беше добра разказвачка. Когато баща ми си припомняше нещо, то звучеше като история. И в училище ни разказваха истории. Но тези, които обичах най-много бяха басните на Езоп и оригиналния „Мечо Пух“. Те бяха моите фаворити и все още са.“




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар