Ерих Кестнер: любимец на децата
23.02.2018

На днешния ден през 1899 г. в град Дрезден, Германия, е роден немският писател Емил Ерих Кестнер. Баща му е седлар, а майка му – домакиня, която по-късно се посвещава на фризьорската професия. Кестнер е силно свързан с майка си и често й пише писма при престоя си в Лайпциг и Берлин. Ако вече сте прочели някоя от детските книжки на автора, няма как да сте пропуснали образа на грижовната майка, дълбоко свързана със своя син – независимо дали той се казва Антон или Емил („Антон и Точица“, „Емил и детективите“, „Емил и тримата близнаци“).

Постъпвайки в училище за учители в Дрезден през 1913 г., скоро след това Ерих Кестнер го напуска, оставяйки недовършено образованието си. Когато е на 15 г., започва Първата световна война и авторът е изпратен в тежкоартилерийски отряд в армията. Ужасите на военното обучение и жестокостта на войната като цяло, оставят своя траен отпечатък върху антивоенната нагласа на Кестнер. След края на войната, той все пак завършва образованието си, вземайки стипендията на град Дрезден.

При престоя си в Берлин в периода 1927 – 1933 г., Ерих Кестнер пише голяма част от книгите си, както и множество поеми, вестникарски колони, статии и ревюта в някои от най-важните периодични издания в немската столица. През 1928 г. е издадена и първата му книга, Herz auf Taille, а през есента на същата година излиза и първата му детска книга – „Емил и детективите“. Книгата е продадена в над 2 милиона копия в Германия и е преведена на 59 езика. Продължението на историята за Емил – „Емил и тримата близнаци“, вижда бял свят през 1933 г. 

Успехът следва Кестнер и при издаването на следващите му детски книги: „Антон и Точица“ (1931 г.), „Хвърчащата класна стая“ (1933 г.). Илюстрациите на Валтер Трир допринасят за още по-голямата популярност на историите, написани от Ерих. Издадената през 1932 г. история „Това се случи на 35 май“, чието действие се развива във фантастична страна, до която се достига през дрешник и в която се използват футуристични предмети (като мобилни телефони), по-късно повлиява на Клайв Стейпълс Луис в съчиняването на историята „Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“.

Филмовата версия на „Емил и детективите“ от 1931  г., режисирана от Герхард Лампрехт, жъне невероятен успех. Въпреки това Кестнер не е удовлетворен от сценария и това го подтиква да работи като сценарист за филмовото студио Babelsberg.

С избухването на Втората световна война и идването на нацистите на власт, животът на Кестнер се променя коренно. Пацифист по душа, авторът слага подписа си, наред с други видни писатели и учени, под документа Urgent Call for Unity, с който се предлага спирането на разпространението на нацизма. След неуспеха на този призив, много от приятелите на Кестнер емигрират в чужбина. Авторът решава да остане в родината си, подлагайки се на множество разпити от страна на Гестапо. Тези разпити водят и до отстраняването на Ерих от писателската гилдия. Книгите му са изгорени от нацистите като „противоречащи на немския дух“ при позорните горения на книги на 10 май 1933 г., инициирани от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс.

След края на войната, Кестнер се премества да живее в Мюнхен. Там работи като редактор „Култура“ за вестника Neue Zeitung и издава списание за деца и тийнейджъри – Pinguin. През 1949 г. от печат излиза и друга успешна детска книга – „Двойната Лотхен“, филмирана през 1961 и 1998 г. (филмът носи заглавието “Капан за родители”). 

Книгите на автора жънат невероятен успех. Той получава различни награди като “Златна филмова лента” през 1951 г. за сценария на „Двойната Лотхен“, литературната награда на град Мюнхен през 1956 г. През 1960 г. се сдобива с наградата „Ханс Кристиан Андерсен“, а през 1968 г. получава награда за литература от немския масонски орден. Кестнер изиграва и основополагаща роля в основаването на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен – най-голямата в Европа.

Ерих никога не се жени, но написва последните си две детски книги – „Малкият мъж“ и „Малкият мъж и малката мис“ – за своя син, роден през 1957 г. След смъртта му на 29 юли 1974 г., баварската Академия на изкуствата учредява награда за литература в негова чест – Наградата “Ерих Кестнер”.

Творбите на пиателя са вълнували редица поколения. Макар детските книги уж да са предназначени за по-малките читатели, ние – по-големите – често можем да открием частици от нас самите, описани в историите за Емил, Антон и Точица или дори за малкия Макс Пихелщайнер.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар