Енциклопедиите, посветени на Земята и природата, са изключително много, в различни формати и създадени за всякаква възрастова аудитория. От няколко години насам в тях все по-често намира място и информация за дейността на човека, неговото влияе върху биоразнообразието и бъдещето на планетата изобщо.
Сред цялото многообразие от заглавия, „Зелената планета“ и „Синята планета“ от Лийза Стюард-Шарп, в превод от Александър Маринов-Санчо (изд. „Мармот“), изпъкват с още един интересен акцент.
Какво ще откриете в книгите?
Знаем, че океаните заемат по-голямата част от земното кълбо, както и че животът се заражда именно във водата, затова често Земята се нарича Синята планета. От друга страна, растенията са тези, които създават кислород и правят възможно съществуването на безчетните животински видове, в това число на нас, хората. Повече синя или повече зелена е тогава Земята? Всъщност, планетата ни е и двете, затова е трудно и книгите да бъдат представени отделно една от друга.
Изданията ни отвеждат на пътешествие до различни краища на света и до най-чудати и интересни местообитания. Показват ни изумителните растителни и животински видове, приспособили сте към тамошните условия – негостоприемните пустини, тъмните океански дълбини, ледените води, влажните джунгли, както и далеч по-приятните езера и блата, гори и полета.
Флората и фауната толкова добре са усвоили изкуството на оцеляването, че ни се струват неизменни и вечни. За съжаление, истината е, че тяхното съществуване все повече е поставено на карта, силно повлияно от дейността на човешкия вид.
Прочит под лупа
Включените в книгите факти са много, а информацията е поднесена увлекателно и разбираемо, подредена в тематични сегменти. Най-голямо впечатление обаче оказва перспективата, от която са разгледани растенията и животните.
Свикнали сме да идеализираме човешкия интелект и да приемаме, че друг не съществува. Дългите процеси в историята на видовете и невероятните начини, по които успяват да оцеляват и манипулират света около себе си, показват, че природата има своя стратегия в играта на живота.
Както животните , така и растенията са показани не просто като случайни обитатели на Земята, а като активни „строители“ на света такъв, какъвто го познаваме. Същества с емоции и/или усещания, които искат и могат да помогнат на другите около себе си, но и умишлено да ги излъжат, заблудят или убият.
И докато в природата всеки вид успява да се адаптира спрямо другите, единствен човекът включва в арсенала си унищожението. Разбира се, все още могат да бъдат поправени и променени много вреди. Може ли, обаче, човекът да направи избора между устойчивостта и консуматорството?
Идеи за разговор
- Какво ново научихте за растенията и животните? Кое ви впечатли най-силно?
- Как растенията комуникират помежду си? Какво според теб си „казват“?
- Как взаимно си влияят растенията и животните?
- Зависим ли е човекът от тях, защо?
- Как би изглеждал свят без растенията или животните, или океаните?
„Зелената планета“ и „Синята планета“ успяват да онагледат колко жив, интелигентен и взаимосвързан е светът около нас. Нека се опитаме да го запазим!
