Дружината на Умните зайчета се разраства! Този път им идват гости от други страни и места – едни ги навестяват за кратко, а някои пък се налага да останат за дълго. Както и в предишните книги, зайчетата научават важни уроци и преборват вътрешни страхове. Какви? Ще разберете от „Росита (Зайчето, което не се страхуваше)“ и „Беатрис (Зайчето с приятел като никой друг)“ от Кара Кармина.
Изд. „Жанет 45“ и преводът на Нева Мичева ще ви отведат до заешкото училище, за да станете част от новите истории от поредицата.
Какво ще откриете в книгите?
Зайче на име Росита и лисиче на име Самюел напускат домовете си. Росита отива на гости на братовчедка си Полин, а Самюел не знае къде ще се озове. Зайчето прелива от щастие, че ще прекара няколко дни с близките си, а лисичето трепери от притеснение и тъга, че е загубило дома си в горския пожар и се налага да промени живота си. Така и двамата се озовават в градчето на Умните зайчета.
Росита пътува от Мексико и пристига точно навреме за Хелоуин и El dia de los Muertos (Деня на мъртвите). И макар да се вълнува за двата празника, тя се страхува от Ел Коко – мексиканския Торбалан. Докато с Полин се разхождат по улиците и събират бонбони, на Росита й се струва, че вижда именно ужасяващия Ел Коко, побягва и се скрива под леглото. На следващия ден, обаче, тя показва как в страна й празнуват El dia de los Muertos и за нейна изненада сега изплашените са други. Май се оказва, че всеки се страхува нещо.
Същевременно Самюел и родителите му се нанасят в градчето и лисичето очаква първия си учебен ден в новото (заешко!) училище. Както може да се очаква, съучениците му го гледат с боязън и недоверие и никой не иска да говори с него. Никой, освен Беатрис – едно много срамежливо зайче без приятели. Въпреки явните различия помежду им, именно в Самюел тя вижда сродна душа и бъдещ приятел, защото понякога нещата, които ни свързват, са по-силни от всичко друго.
Прочит под лупа
Основната тема на поредицата си остават именно различията, разгърнати и описани от множество ъгли. Тук фокус са разликите, свързани с принадлежността към определен етнос и народ, както и тези, произтичащи от съответните вярвания и обичаи. Вече все по-често сред нас има хора от други страни и религии, някои дори с любопитен цвят на кожата. В себе си, както те, така и ние, изпитваме едни и също чувства и имаме нужда от приемане и разбиране.
Същевременно, липсват директните оценки върху поведението и думите на зайчетата. Те се страхуват от хищника в Самюел, но това може да има плюсове и минуси, а тълкуването на ситуациите е в ръцете на читателите. Росита е обект на подигравки заради „детинския“ си страх, ала зевзеците, които я обиждат, се разглеждат като обикновени зайчета, които в някои ситуации постъпват добре, а в други – не чак толкова.
Запазва се употребата на по-редки думи, чието значение се обяснява детайлно в скоби, като тук са по-чести някои заредени с емоция фрази, напр. „да си плюеш на петите“ и „да загубиш ума и дума“.
Идеи за разговор
- Познавате ли дете от друг етнос/държава? С какво се различавате? А по какво си приличате?
- Какви чужди празници познавате? Знаете ли как се отбелязват?
- От какво ви е страх? А знаете ли от какво ги е страх приятелчетата ви?
- Използвайте по-интересните думи и фрази от книгите. Срещали ли сте ги и преди?
Отново, „Росита (Зайчето, което не се страхуваше)“ и „Беатрис (Зайчето с приятел като никой друг)“ са изключително подходящи за работа с деца от последна група в детската градина или I-II клас. Изборът им би бил особено сполучлив, ако в групата има и деца, които срещат трудности с адаптацията към класа, училището или населеното място.
