Загубата е тъга, страх, замисляне, болка, но понякога забава и смях

Ема Димитрова е почти на 10 години и е страстен читател, който с удоволствие споделя своите впечатления за прочетените книги. Днес ни разказва мислите си по повод книга за деца по много важна и трудна тема – смъртта.

Очаквах „Книга за смъртта“ от Пернила Сталфелт (издателство „Точица“) да е тъжна, но тя беше много забавна. Забавни са самите илюстрации, текстът, сравненията, мислите и други неща… Очаквах, че ще ми стане тъжно и че ще почна да рева като слон (има ли такъв израз?), но не стана така…

Не знам дали е страшно на човек да му е тъжно. На мен не много често ми е тъжно, но все пак понякога. Тогава ми е мъчно за моето бабче, което загубих преди половин година. Не обичам да се разплаквам, не обичам да говоря дори за това.

Не обичам да ми е тъжно, но всъщност не е неприлично да ти е тъжно. И е хубаво да имаш с кого да говориш за смъртта и за загубата. Да има някой друг, който да те разбира. Затова мисля, че тази книга е важна и за децата, и за родителите – да я четат заедно, и да си кажат, че няма нищо лошо да им е мъчно понякога.

Родителите не бива да крият тази тема от децата, трябва да говорят с тях. Защото иначе кой друг ще го направи? В училище момчетата си говорят за футбол и игри, а момичетата за танци и книги… но за смъртта – едва ли. А понякога имаш нужда да си говориш с някого за тъгата. Но само понякога. Друг път не искаш да говориш за нея и искаш да си мълчиш.

Най-трудна е мисълта, че никога повече няма да видиш човека, когото си загубил. Понякога ей така от нищото си спомням за бабчето и ми става много тъжно, че няма да я видя. Никога повече… В книгата има една много хубава, но и тъжна илюстрация на дете, седнало в празен фотьойл. Аз съм това дете.

Загубата винаги остава в теб, не можеш да я довършиш, да я приключиш… Винаги си спомняш. Но понякога си спомняш хубави неща.

Затова ми хареса, че „Книга за смъртта“ е и забавна. Защото загубата не е само тъга, а носи и забава, страх, замисляне, болка, дори смях… Смъртта явно не е свързана само с плач. Аз понякога се сещам за разни смешни неща, които сме правили с бабчето и се смея. Затова тази книга е хубава, защото ти дава и място с усмивка да си спомниш за този, когото си загубил.

Прочетете и отзива на Вал Стоева тук.

Вземете книгата от сайта на изд. “Точица” или от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.