Негативният ефект на устройствата върху концентрацията и ученето става все по-видим и тревожи родителите и учителите. Те са разделени на две групи – едните държат на пълната забрана на достъпа до устройства, а другите пледират за подход, който не би противостоял напълно на интересите на децата, за да не се стига до още по-лоши резултати в сферата на образованието.
Много образователни заведения забраняват мобилните телефони в клас, но дори категоричната им и масова забрана в училище няма да реши основния проблем с дефицита на внимание, защото голяма част от учениците (15-годишните, обхванати в изследването PISA) прекарват време на устройствата си извън училище, за продължителни периоди от време, а когато са в клас, употребата на устройства води до сериозно разсейване.
Разбира се, има го и притеснението, че във все по-дигитализирания свят, в който живеем, забраната на достъп до устройства би подкопал обучението им в разумно управление на технологиите.
Едно е ясно: неконтролируемият достъп до устройства още от ранна възраст води до нарушения в концентрацията, пристрастяване, намалява възможностите за учене и променя изцяло начина, по който мозъкът извлича информация, т.е. чете.
А четенето с удоволствие, от своя страна, е сред най-важните компоненти за развитие на функционалната грамотност и емоционалната интелигентност. Ако и вие сте от родителите, които “замерят” децата с книги, докато последните са се барикадирали зад невидимия щит на дигиталните устройства, ето няколко идеи, които да ви послужат като солидна подкрепа в родителската битка с устройствата и заместването им с полезни занимания и повишена концентрация.
Повишаване на осъзнатостта
Голяма част от проблемите с пристрастяването се дължат на непознаване на механизмите, по които технологиите влияят на концентрацията и крадат от времето на потребителите. Ролята на възрастните (родители, учители) е да обясняват и напомнят как технологиите са програмирани да саботират волята ни. Това би помогнало на учениците да осъзнават по-добре собствените си реакции, да са наясно кое как им влияе и дали им помага или вреди.
Битката за потребителското внимание е в основата на много успешни бизнеси, а самите технологии са проектирани да задържат вниманието на потребителите чрез непрекъсната смяна на съдържанието, което минава пред очите. Безкрайното скролване и автоматичният режим са само част от похватите за „закачване“ на потребителите към социалните мрежи. Те носят незабавно удовлетворение на мозъка, но подкопават уменията за осмисляне на по-големи парчета информация и изкривяват способностите за учене и критическо мислене.
Друг важен въпрос е обработката на информацията и адекватната преценка относно истинността й. Човешкият мозък извършва редица сложни операции, когато извличаме информация и използваме дълготрайната и краткотрайната си памет. Тези способности за мислене изискват време, което не е прекъсвано от отвличащи вниманието фактори. Екранните устройства са конструирани по коренно различен начин, който разчита именно на отвличането на внимание чрез предлагането на непрекъснати нови стимули. Затова не е трудно потребителите (и най-вече децата и учениците) да стават жертви на манипулации и дезинформация.
Повишаването на осъзнатостта е важна задача на възрастните. Разясняването на причинно-следствените връзки, поставянето на ясни граници и непрекъснатото напомняне за възможните вреди биха помогнали за по-ползотворната употреба на устройствата.
Здравословна среда
Американската педиатрична асоциация препоръчва категоричната забрана на достъп до устройства за децата от 0 до 2-годишна възраст. Според научните изследвания, във възрастта от 2 до 5 години употребата на устройства (гледане на телевизия или компютърен екран) трябва да става за кратки, контролирани периоди, а съдържанието трябва да е внимателно подбрано и с висока образователна стойност. В този период най-важната и подпомагаща развитието на децата медия е книгата и четенето от родител на дете.
Употребата на устройства в училище, свързана с образователните цели, би трябвало да се случва в определени часове, за да се гарантира хем развитието на умения за търсене на информация и работа в дигитална среда, хем да се гарантира, че това не би повлияло на концентрацията на учениците. Данните от PISA показват, че голяма част от българските ученици се разсейват от известията, получавани на техните устройства или на тези на съучениците им. Колкото до пристрастяването, прекомерната употреба на екрани и липсата на контрол от страна на възрастните водят до нервност и притеснение, когато устройството не е близо до детето.
В “Да отгледаш читател” Алисън Дейвид предлага лесни за изпълнение съвети за съвместяването на устройствата и книгите, подходящи за децата от ранна възраст, та чак до тийнейджърските години.
Установяване на личен баланс и нови навици
Родителите често попадат в клопката на емоционалното изнудване от страна на децата или в коловоза на притесненията, че не осигуряват най-доброто бъдеще. Децата, разбира се, искат незабавно удовлетворение и използването на устройства, които им го предлагат, е от първостепенно значение за тях. Но пък ролята на родителя е да вземе информирано решение, с което да подкрепи физическото и психично здраве на детето, да постави граници и да ги отстоява.
Най-лесно можете да се справите с емоционалното изнудване, като определите кои навици подкрепят баланса в ежедневието и подобряват хармоничното развитие на детето.
- Ценности
Помислете заедно с детето кое е наистина важно за вашето семейство. Поговорете дали навиците, свързани с употребата на технологиите, съответстват на ценностите и приоритетите ви. Например, ако семейството и приятелите са от първостепенно значение, но не им отделяте достатъчно време, защото отговаряте на съобщения и да проверявате известията, може би трябва да определите време за пълноценно общуване, в което телефоните отсъстват.
- Практически промени
Знаем, че учениците получават тонове известия от всякакъв вид: съобщения, напомняния, видеа от YouTube и TikTok и много други. Една от полезните стъпки по пътя към по-добрата концентрация е да използвате функциите, с които разполага устройството, приложението или играта, за да ограничите постоянните известия. Не пропускайте и функцията “Екранно време” (Screen time), която позволява да се сложат разумни граници за употреба на устройствата и да се позволят/забранят различни приложения.
В допълнение към корекцията на настройките, малки стъпки като зареждането на телефоните извън спалнята позволят по-пълноценна, спокойна и „свободна от технологии“ почивка. И ако слушането на музика помага при заспиването, изключването на приложенията и известията през това време би могло да сложи край и на „скролването“.
Не пропускайте да въведете и четенето в дневната рутина. Обикновено децата и тийнейджърите използват устройства, защото скучаят и се възползват от безкрайното забавление. Ако успеете да изградите навици за четене преди заспиване и предлагате интересни и подходящи книги, дори по-големите биха им обърнали внимание, когато ограничите употребата на устройства преди сън. Освен че е успокояващо сетивата, четенето предлага още много ползи, свързани с опознаването на нови места/типове хора/ситуации, подпомагащи осмислянето на света и развитието на функционалната грамотност.
- Планиране на времето пред екрана
Независимо дали в клас или у дома, „писменият договор“ осигурява ясни очаквания и напомня за правилата, договорени в семейството и в клас. Договорът трябва да съдържа правила, изработени съвместно и нарушаването на ангажиментите, поети от възрастния, не трябва да бъде толерирано. Това би показало на детето, че договорките се спазват и важат за всички.
- Подкрепяйте се
Не само децата, но и възрастните се сблъскват с предизвикателствата на устройствата и пристрастяването към технологиите. Затова, ако търсим реален ефект, трябва да подходим с емпатия и да започнем с „ние“ вместо с „ти“ – това включва всички в разговора, без осъждане. Погрижете се цялото семейство да стигне до консенсус, така че всички сфери от живота на децата да оформят бъдещата им здравословна връзка с технологиите и социалните мрежи.
Изграждане на полезни умения
Независимо в каква посока ще вървят технологиите, професиите на бъдещето и успешното развитие на личностите изисква няколко ключови умения, които често биват подкопавани от употребата на устройства.
- На първо място е способността да стоим в тишина, неподвижни, да скучаем. Устояването на желанието за постоянна сетивна стимулация е способност, която си струва да развием. За децата, които ще попитат „Защо?“ – има многобройни проучвания, които ще ви помогнат да отговорите.
- Концентрацията е ключова! Изграждането на търпимост към скуката повишава времето за концентрация. Когато сме напълно ангажирани със задача, съответстваща на способности ни, ние изпитваме повишена концентрация и удовлетворение. Умението да се съсредоточим позволява да приемаме по-голям обем информация, която не е фрагментирана и така допринася за изграждането на по-пълна картина на света. Това подпомага уменията за анализ и вземане на информирани решения, предпазва от манипулации и развива трупането на знания.
- Лична комуникация: Хората са социални същества, но днес децата общуват предимно онлайн, дори когато са заедно, в една стая. Умението да общуваме лице в лице позволява да използваме невербалната комуникация, за да си съставяме още по-пълна картина за света. Дори понякога да е трудна, комуникацията очи в очи подобрява и менталното здраве, а и развива емпатията ни и има успокояващ ефект върху другите.
- Изграждане на навици за четене: Изграждането на навици за четене започва от най-ранна възраст, с развитието на рутина за четене преди сън. Дори да сте изпуснали този етап, не се отчайвайте. Прегледайте насоките за съответната възраст на детето в “Да отгледаш читател: наръчник за родители” от Алисън Дейвид, потърсете в статиите ни по темата, събрани в категория “За четенето”, предлагайте книги според интересите, читателското ниво и възрастта на детето (ще откриете отзиви тук).
Книги в подкрепа на темата
- “Скъпи, провалих децата”, Алисън Шейфър, изд. “Колибри”
- “Рестарт на детския ум”, Виктория Дънкли, изд. “Пан”
- “Под повърхността. Как интернет влияе на четенето, мисленето и паметта”, Николас Кар, изд. “Инфодар”
- “Защо учениците НЕ обичат училището”, Даниел Уилингъм, изд. “Ентусиаст”
- “Внимание! Деца пред екрана”, Тереза Ориндж и Луиз О’Флин, изд. “AMG Publishing”
- “Пристрастени към интернет. От скуката до зависимостта”, д-р Мишел Отфьой и д-р Дан Велеа, изд. “Рива”
Снимка на корицата: Pexels.com
