Статията е част от съвместната работа на Фейсбук общността “Читателски клуб: Детето и ние” и фондация “Детски книги”. Отзивите, подготвени от автори от общността, засягат темите за родителството и препоръчват книги, които ще помогнат на възрастните да започнат трансформация – на себе си и в отношенията с децата си.
- Заглавие: Край на мита за добрата майка. Как да загърбим стремежа към съвършенство, да си върнем здравия разум и да отгледаме чудесни деца
- Автор: Алисън Шейфър
- Преводач: Василена Мирчева
- Издателство: “Колибри”
Анотация
Едва ли има жена, избрала предизвикателството на майчинството, която да не се е чувствала безпомощна пред задачата да бъде добър и ценен от обществото родител.
Алисън Шейфър обобщава горчивия опит на множество съвременни майки, които в старанието си да са съвършени са се оказвали на прага на отчаянието. Тя предлага задълбочено изследване на заблудите им и доказва защо днешните модели за „добра майка” са не само неефективни, но водят до родителски провали и семейни кризи.
Има ли изход от тази патова ситуация? Как да обичаме децата си и да ги възпитаваме „правилно”? Как да устоим на натиска на образователната система? А на стандартите за щастие и успех, които нашата култура така агресивно налага?
Чрез действителни истории, разиграни проблемни ситуации и практически съвети Алисън Шейфър ни води по пътя на възможните отговори. По убедителен и забавен начин тя представя идеите си за промяна на перспективата в отглеждането и възпитаването на децата. Да бъдем отговорни и удовлетворени родители на щастливи деца е осъществима цел, твърди Алисън. Как да стане ли? Като отхвърлим културните стереотипи и бремето на непосилните си амбиции. Като се откажем от състезателността, надмощието и контрола… Като насърчаваме децата си и ги обичаме такива, каквито са.
Съвършеното семейство и съвършеният родител са просто митове. Тази книга е за всички, които имат куража да са НЕСЪВЪРШЕНИ!
Отзив
Да се погрижиш за себе си не е егоистично.
С тази важна тема започва първата книга на Алисън Шейфър. По забавен и красноречив начин, световноизвестната експертка по гледане на деца дава ясна представа защо е нужно майките да се погрижат за себе си. Стресът, умората, чувството, че си нещастен в това, което правиш, могат да доведат единствено до прегаряне, изтощение, изхабяване. А кой може да се справя добре с каквото и да е, дори с майчинството, ако е прегорял?
Най-ценното в първата глава на книгата е идеята, че “да се погрижиш за себе” си не е просто поредната точка в списъка със задължения, а стъпка, промяна, която да доведе до истинско чувство на удовлетворение, зареждане и енергия.
Във втората глава авторката противопоставя перфекционизма на майсторството, вертикално на хоризонтално развитие и споделя идеите на Алфред Адлер за причините за лошо поведение (търсене на внимание, желание за власт, отмъщение, отбягване). Най-ценното тук е напомнянето, че стойността на човек не зависи от постиженията му. Поведението на детето не отразява нас като личности. Стойността на всеки човек, бебе, възрастен, беден, богат, умен, способен или срещащ трудности, е равнопоставена.
Бебетата се раждат със страхотното умение да не се притесняват от “неадекватността” си, да не се отказват при многократен неуспех. Нека не им го отнемаме.
Третата глава развенчава мита, че бракът може да почака. Взаимоотношенията с партньора не могат да чакат. Те са изключително важни за доброто семейство и за правилното развитие на децата. Авторката разглежда етапите на брачния живот. Дава идеи как да запазим взаимоотношенията с партньора живи. Говори за секса и интимността. Насърчава двойката да потърси помощ при необходимост, за да запази брака си, но не заради децата, а заради връзката с човека отсреща.
Насочва вниманието към решаването на конфликти между родителите. Говори за общия фронт, който те трябва да запазят и че всъщност не е страшно всеки от родителите да има свои правила и свое мнение по дадени въпроси. Децата бързо разбират как да се държат с различните хора у дома.
Детето не е над другите членове в семейството. Не е и под тях. То е част от семейството и участва в него, с равно право да общува и да получава обич и грижа.
Глезенето, да вършиш нещата вместо детето, го превръща в неспособен човек. Кара го да спре да вярва в собствените си способности. Алисън Шейфър описва всички негативи, които обикновено са за сметка на детето, когато родителите, и в частност майката, “глезят” детето си. Една от основните причини да сме изкушени да глезим децата е чувството, че сме полезни. Че някой има нужда от нас и не може да се справи, ако не сме там, за да се намесим. Ако научим децата си на самостоятелност, те няма да имат нужда от нас и така нашата ценност може да намалее. Няма нищо по-прекрасно от това да си нужен и полезен. Но цената я плаща детето.
В “Край на мита за добрата майка” е засегната и темата за братските и сестринските взаимоотношения. Авторката предлага идеи за запазване на добрите отношения между децата. Последно в списъка, но според мен много важно, е това, че ако родителите се състезават, то и децата ще го правят. Много важна отправна точка е идеята, че “равното” при братята и сестрите не е цел.
Всяко от децата трябва да получава онова, от което има нужда.
По време на кавги, Алисън Шейфър съветва пълна ненамеса, за да не получават децата вторична печалба от конфликтите си.
Предпоследната част на книгата обсъжда проблема с образованието на децата. Дава идеи как и кога да се включваме и как да насърчим детето към ученолюбивост, а не към това да е отличник. Авторката говори за трудностите, които срещат състезаващите се деца и предимството на онези, които нямат нуждата винаги да побеждават. Подобно на други автори като Адел Фабер и Илейн Мазлиш, например, Алисън Шейфър насочва вниманието на родителите към разликата между насърчение и похвала.
Последната глава оборва мита, че трябва да веселим непрекъснато децата си и че не трябва да ги оставяме да скучаят. В една от главите описва подробно използването на ежеседмични семейни срещи.
Авторката стъпва на адлерианската психология. Напомня, че най-важно за качествения живот са уменията да се кооперираме и свързваме с другите. Като основни инструменти предлага семейните срещи и търсенето на решения, удовлетворяващи всички страни. Нейният метод има известни разлики от този на д-р Рос Грийн, но те са минимални. А принципът, на който стъпва е взаимно уважение и приемане на детето точно такова, каквото е във всеки един от етапите на развитието си като пълноправно човешко същество.
Канадската авторка Алисън Шейфър е сред светилата в областта на семейната психотерапия, възпитанието и отглеждането на деца. Има рубрики в едни от най-известните списания за родителство, изнася лекции и участва в конференции в цял свят. Води редица телевизионни предавания и пише за „Космополитан”, „Рийдърс Дайджест”, „Парентинг” и други престижни издания.
Българската публика вече познава световните бестселъри “Скъпи, провалих децата” и “Не, това не са глезотии”. Първата й книга – „Край на мита за добрата майка“, показва на всеотдайните родители, че живеем във времена, които са „токсични“ за семейния живот, но не го забелязваме, защото сме твърде заети да бъдем в крачка с всичко около нас. Алисън Шейфър предлага рационален модел на възпитание на децата, избягващ недъзите на свръхтолерантността и на деспотизма в отношението към подрастващите.
Прочетете откъс в сайта на издателството
За автора на отзива:
Борислава Зашева е училищен психолог, фамилен терапевт и майка на две момчета. За нея четенето на книги за родителство е породено от професионален и родителски интерес. В търсене на добри практики и с желанието да познава вярванията и начина, по който съвременните родители отглеждат децата си, Борислава споделя своите отзиви в общността „Читателски клуб: Детето и ние“, а сега и в „Детски книги“.
За “Детето и ние”
„Читателски клуб: Детето и ние“ е Фейсбук общност, в която родители, специалисти и педагози обменят идеи, размисли и препоръки за книги, посветени на родителството, възпитанието и връзката с децата.
Не пропускайте да прочетете материалите ни и интервютата с Алисън Шейфър, която гостува няколко пъти в България. Ще ги откриете тук.
