Както ви обещахме, публикуваме втората част от интервюто ни с Весела Фламбурари (първата ще откриете ето тук). Тя винаги ни е впечатлявала с отдадеността си към децата, книгите и писането, с категоричната си позиция, отстояваща важността на детското четене. След всяка среща с нея сме вдъхновени и заредени да продължим започнатото. Прочетете защо! И не забравяйте да опитате да забъркате рецептата й за празниците!
Защо е важно децата да четат?
Защото освен феномена, наречен „книга“, не съществува нищо друго, което да развива въображението и фантазията. А принципът на въображение и фантазия е толкова важен, че дълго време е бил обект на философски изследвания. Основният принос е на Хегел. За Хегел и въображението, и фантазията са определения за интелигентност! Но интелигентността като въображение е репродуктивна (това означава, да можеш да учиш от готови примери и да ги прилагаш), а като фантазия е творческа! Дали хората, които съвсем спокойно декларират, че никога не са прочели нито една книга и тези, които нямат вкъщи нито една книга, разбират от какво лишават децата си? Едва ли.
Детето прави това, което вижда, а не това, което му се казва.
То трябва непрекъснато да вижда големите хора край себе си с книга в ръка, за да започне и само да чете. А принципът на фантазиране се оказва решаващ за интелигентността въобще. Детето няма друго оръжие, освен интелигентността, превърната в творческа фантазия. За да се „прероди” в голям и силен човек, то има нужда от натрупване на фантазийни светове. Канавата на тези фантазийни светове се тъче в книгите.
Какво мислиш за класическите приказки, които напоследък са заклеймявани като жестоки и неподходящи за деца?
Аз съм абсолютно и категорично „ЗА“ народните вълшебни приказки. Може би не е никак случайно, че колкото повече изчезва дивата природа от нашата планета, толкова повече се увеличават хората, които искат да ни накъдрят по свой образ и подобие. Защото някои мечтаят заедно с дивата природа да изчезне и дивото (волното, непримиримото, издръжливото, самобитното, опърничавото) в нас. Не че това се случва за първи път в историята – не. Но за разлика от Средновековието, когато правилата са били налагани с огън и жупел, сега Влиятелните прокарват своите мисли с реклами за модни джаджи и префинени стерилни теории, отричащи естественото развитие на човешката психика. При всички случаи сега положението е много, много по-опасно. Какво се случва днес? Днес чиновниците от Брюксел съвсем премислено, но и за да оправдаят с нови проекти високите си заплати, разискват… дали народните вълшебни приказки и особено страшните случки и герои в тях са нужни на нашите деца. Т.е. опитват се да сложат остен на човешката фантазия!
Всъщност те са прави да се страхуват от фантазното, защото наученият да използва фантазията си човек, всъщност е научен да мисли. А не съществува Овластен, който да не се страхува от хора, които мислят.
Няма да спра да повтарям мисълта на Г. К. Честъртън, който казва: „Не се лъжете, децата още от раждането си, знаят много добре, че „дракони“ съществуват! Важното, на което народната вълшебна приказка ни учи е, че „драконите“ могат да бъдат победени!“
Още от раждането в детето се пораждат трайно бушуващи опустошителни чувства. И по време на израстването си то се мъчи някак да се справи с тях. Детето се чувства разгневено, самотно, безсилно и понякога дори нещастно. То изпитва чувство на вина заради това, че иска майка си само за себе си. Разкъсва го усещането към всички, които отнемат вниманието на майка му или на баща му от самото него. То иска тези, които му пречат да бъде само и единствено на родителите си, да ги няма, да се махнат, да умрат. Детето дори може да се срамува от тези свои опустошителни чувства.
И ако възрастните хора около него му говорят и му четат постоянно как светът всъщност е розов, как светът е само цветя и рози… детето започва да чувства как самото то е някакво чудовище, щом таи в себе си такива разрушителни чувства.
А тези разрушителни чувства са си най-нормални. Те са гняв, ревност и желание за власт над околните. Как детето да разбере, че тези страховити, бушуващи чувства са нещо нормално и че те могат да бъдат победени? Мъдростта на човешкото общество е намерила как. Чрез вълшебните народни приказки. Детето разбира на подсъзнателно ниво символите от тези приказки. Те го успокояват, че това което е в душата му, е естествено и че ще премине. Че то ще се справи с чувствата си, колкото и ужасни да му се виждат те, когато премине изпитанията. Архетипните образи от народните вълшебни приказки му показват, че всичко, което преживява, вече се е случвало и че героят винаги побеждава. Показват му, че всичко ще бъде наред. И то не само ще победи дракона, но и ще стане цар в психологическо царство на собствената си душичка.
Как определяш ситуацията в българската литература за деца в момента? Какво искаш да се промени?
Детската ни литература съществува заради търсенето на смисъла и интереса към чувствата и емоциите на българския народ. Детската ни литература черпи от българския опит и традиция. А това я превръща в ценност за нашето общество, поне толкова, колкото е ценност за обществения ни живот – политиката. Т. е. българската детска литература е неотменима ценност за българите. Как се поддържа и развива тази ценност? Почти никак. Така е по-лесно! А добрите примери не са малко по света.
В горния смисъл, две от основните неща, които трябва да станат у нас са:
1. Българската държава да установи национална позиция по повод книгите, написани от български автори и убийственото ДДС върху българските автори да се намали чувствително.
2. Държавата трябва да облекчи сериозно българските издателства. И едно от средствата за това е намаляване на чудовищното ДДС върху българските автори. Иначе нашите издателства ще продължат да не се интересуват истински от българските детски автори и от българската детска литература.
Защото истинският интерес се изявява в това издателите да търсят, да откриват със собствени сили добрите детски автори. По-късно да влагат пари за разпространение на книгите им и в работа с медиите.
Освен добър текст, ние, българските детски писатели, нямаме какво друго да им предложим. И това ни прави неособено желани. Щандовете с книги се огъват под преводната детска литература. В повечето случаи тя е с добри корици, многобройни цветни илюстрации, ярка и примамлива. Ако трябва да го направи за български детски автор, всичко това би струвало на издател в България много пари. Издателите на детска литература в България обаче са изобретателни: те взимат преводната детска литература на добра цена в комплект с картинките. Преводната детска литература идва с гръмка рекламна кампания, придружена от филми и игри. Издателите очакват да спечелят от нея и толкова. Българската детска литература излиза скъпо и е много трудоемка. А на всичко отгоре идва и ДДС-то върху българския детски автор. И всичко отива по дяволите.
Знаем, че „Мина, магиите и бялата стъкленица“ е свързана с наближаващия светъл празник. Би ли споделила с нас малко коледно откъсче от книгата?
„Вън валеше сняг и дори Мина (когато не мислеше за Бран) се чувстваше радостна. Празникът я обгърна заедно с топлината на камината, украсите по стените и примамливите миризми, долитащи от кухнята.
Към осем часа бъдникът вече пращеше весело-весело и всички се събраха в гостната стая. Бяха застлали пода с козяците, които Миси им показа в един скрин. Софрата бе дървена, кръгла и покрита с червена везана покривка.
На трапезата се кипреха постните манджи:
1. топла питка с паричка за късмет…
… Или с други думи – точно девет на брой яденета.
В ъгъла стоеше украсената елха. По клонките й бяха окачили бонбони, увити в станиол – захаросани кестени, смокини… Свещичките й святкаха меко.
– Днес ще седнем на възглавници, както си му е обичаят, а утре за коледния обяд и печеното прасенце ще наредим голямата дъбова маса със столовете, за която ми каза Миси! – бе отсекла Демира, близнашката баба.
– Да бе да, то и без това вече свикнахме да сядаме само по земята! – изтърси, ни в клин, ни в ръкав Мина.
Останалите не й обърнаха внимание. Разположиха се върху тъканите възглавници, разхвърляни на козяка и след като вдигнаха тост с кола за добруването на присъстващи и неприсъстващи, завъртяха питката. Директорката Мишева я разкъса на части и подаде по парче на всеки. Паричката се падна на Ренко.“
Ти много обичаш рецептите, би ли ни дала своята рецепта за неповторими празници?
Ама разбира се! Внимание: важно е рецептата да се спазва стриктно!
Взимате три четвърти коледно добро настроение, няколко капки тинктура от коледна магия, килограм сладки корени от баница с късмети. Половинка торта с коледна украса и четвърт захаросани корички от портокал, натопени в шоколад. Омесвате добре с петнайсетина бройки от коледни подаръци, поръсвате с щипка коледна суетня и паника (съвсем мъничко, че подправките са силни!). Разбърквате всичко с щастието, че сте с любимите си хора, че въобще усещате чудото да сте живи и че онзи или онази истински симпатяги ви се усмихнаха сутринта… Печете на слаба фурна до хубаво зачервяване на нослетата от студ и сняг. И неусетно имате неповторими празници!
Какво пожелаваш на себе си, на нас, на читателите и на всички четящи хора за следващата година?
Нека аз, човечетата, които обичам, всички деца и възрастни и цялата природа да сме здрави! Желая здраве от сърце! После си пожелавам светът да стане забавен, смешен, умен, влюбен и дори мъничко сантиментален. Би си заслужавало, нали? Ще се живее много хубаво в този бленуван свят… Освен това съм сигурна, че ще е пълен с книги.
Интервюто взе: Катя Кирилова
